Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Старият адмирал посочи към Калуст.

— Смятам, че господин Саркисян вече предложи решение на този проблем.

Умните очи на Първия лорд на Адмиралтейството за момент се взряха в Калуст. Сетне младият политик отиде до бюрото си, за да потърси някакъв документ. Върна се на масата и го показа на останалите. Официална заповед за построяването на пет моторни крайцера. Той тежко се отпусна на стола си, въздъхна шумно, сякаш за да събере кураж, извади писалка от вътрешния джоб на сакото си и с бързо движение надраска името си в края на документа.

— Господа — каза тържествено той, провлачвайки думите с мелодична интонация. — Кралският флот на Негово Величество току-що се гмурна в петрола. Това решение, както навярно предполагате, поражда редица въпроси. Няма да ви изброявам всички, а ще обърна внимание само на тези, които ви засягат пряко. Снабдяването.

— А! — прекъсна го Хендрик. — Колкото до това…

Първият лорд на Адмиралтейството вдигна пълната си ръка и с императорски жест го накара да замълчи.

— Каквото и да кажете, аз залагам на петрола, преди да съм разрешил проблема със снабдяването — заяви той, повишавайки тон, за да попречи на холандеца да се намеси. — Така се изправяме пред множество трудности. — Размаха пурата към събеседниците си. — Великобритания разполага само с две компании за доставки на петрол — „Роял Дъч Шел“ и „Англо-Персиян“. Това сте вие. На вас се пада задачата да намирате петрол, да го добивате на приемлива цена и да го доставяте евтино и редовно в мирно време и абсолютно сигурно по време на война. — Замълча, за да придаде драматизъм на думите си. — Помислете си добре. — Умните му очи се местеха между Хендрик, Калуст и Дарси, сякаш ги преценяваше. — Наистина ли сте готови за такава отговорност?

— Разбира се! — отвърна уверено Хендрик. — „Роял Дъч Шел“ разполага с достатъчно терен и транспорт, за да покрие нуждите на Англия.

Чърчил се взря в Калуст, принуждавайки го да наруши мълчанието, в което той се чувстваше най-комфортно.

— Както знаете, аз съм индивидуален играч — защити се Калуст. — Но проучвам нови концесии, които несъмнено ще разширят дейността на „Роял Дъч Шел“ и ще гарантират спокойствието на правителството на Негово Величество.

— Месопотамия ли имате предвид?

Мъжът от Константинопол повдигна гъстите си вежди, учуден че Първият лорд на Адмиралтейството споменава именно тази концесия.

— Ами… да.

Чърчил и Дарси си размениха многозначителни погледи, които не убягнаха на останалите двама.

— Научих за учредяването на Турската петролна компания, която ще експлоатира петролните богатства на Месопотамия — Чърчил прониза Калуст и Хендрик с леден поглед. — Искам да продадете вашия дял на „Англо-Персиян“.

Холандецът и арменецът отвориха широко очи, чудейки се дали са чули правилно.

— Моля?

— В интерес на Великобритания е „Англо-Персиян“ да притежава контролния пакет на тази нова компания. Следователно ще ви бъда благодарен, ако предоставите вашите акции на господин Дарси, за да…

Неспособен да владее буйния си темперамент, Хендрик изведнъж скочи на крака, целият тресящ се от възмущение.

— Никога! — извика той. — Никога, чувате ли? Как се осмелявате дори да го предлагате?

— Господин Ван Тигелен, трябва да се успокоите — посъветва го домакинът. — Във ваш интерес е да действате съгласно желанията на правителството на Негово Величество.

— Затова ли ме поканихте на тази среща?

— Всъщност да.

Директорът на „Роял Дъч Шел“ рязко протегна ръка на изненадания Първи лорд на Адмиралтейството, кимна на останалите мъже в кабинета и решително се отправи към вратата.

— За мен въпросът е приключен — заяви той. — Приятен ден!

Чърчил и Дарси го проследиха с поглед, смаяни от неочакваната реакция, докато лицето на Калуст остана спокойно, а адмирал Фишър очевидно не разбираше какво става. Без да се обръща назад, Хендрик невъзмутимо отвори вратата и излезе.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРИКОР У ДОМА ЗА НЕГО БЕ ИСТИНСКИ ТРИУМФ. Бе завършил колежа в Орли Фарм с добри оценки и се наслаждаваше на момента. Прекара няколко дни на Хайд Парк Гардънс 38, а през остатъка от ваканцията се забавлява с приятеля си Роджър, дошъл му на гости в Лондон, преди да се върне в Белфаст. Арменецът искаше да ходи на театър, а ирландецът предпочиташе пъбовете, поради което разпределиха времето си между двете неща, за да може и двамата да са доволни.