Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Като видя как адмиралът превъзбудено започна да защитава все същите си твърди убеждения, Първият лорд на Адмиралтейството — младият и амбициозен Уинстън Чърчил, вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Успокойте се, господин адмирал — прекъсна го той като коняр, който укротяваше див кон. — След малко ще ви дам думата, не се тревожете. Позволете ми първо да изложа въпроса пред нашите гости, за да можем все пак да го обсъдим.

— О, извинете — изчерви се адмирал Фишър. — Разбира се…

След като вече можеше спокойно да се изкаже, Първият лорд на Адмиралтейството блажено си дръпна от пурата и издуха облак дим с екзотично ухание.

— Както знаете, в правителството няма единомислие по въпроса — продължи той. — Поради липса на средства министърът на финансите — мистър Лойд Джордж, не е съгласен да инвестира в петрол за флота. Парите не стигат за всичко. За да построим нови кораби, трябва да прекратим пенсионната реформа, която подехме само преди две години. Това е решение, което…

— Нима ще рискуваме британското морско превъзходство заради старците? — възмути се адмирал Фишър. — Така ли се гради империя в днешно време? Това ли е начинът да…

— Успокойте се, господин адмирал — отново каза Чърчил.

— Моля ви, позволете да довърша.

Адмирал Фишър наведе глава като дете, което току-що са хванали да бърка в кутията с бонбони.

— Извинете.

Първият лорд на Адмиралтейството отново си дръпна от пурата.

— Трябва да кажа, че известно време бях съгласен с господин Лойд Джордж. Но си промених мнението. — Посочи към вестниците, подредени на масичката в кабинета. — Не знам дали сте чели новините. Преди няколко дни германски боен кораб навлязъл в пристанището на Агадир — очевиден опит за провокация. Това веднъж завинаги ме убеди, че германците са враждебно настроени и искат да предизвикат военноморските ни сили.

Адмирал Фишър използва момента да се намеси.

— През следващите години Германия ще се превърне в най-големия враг на Англия! — извика той. — Рано или късно, ще водим война! Помнете ми думата!

— Да, от това се опасявам — съгласи се Чърчил. — Римляните са казвали si vis pacem para bellum . И са имали право. Ако искаш мир — готви се за война! Ако пренебрегнем хвърлената ръкавица от страна на германците, един ден ще осъмнем с хуните пред портите ни. За да имаме мир, трябва да сме готови за война. — Той махна с ръка по посока на останалите в кабинета. — Ето защо ви поканих на тази среща. За мен случилото се в Агадир означава, че германците подготвят офанзива. За да се изправим срещу тях, трябва да внесем промени във флота. Но дали наистина петролът е решение?

Хендрик отвори уста, за да отговори, но преди да е казал и думичка, адмирал Фишър вече се бе разпалил.

— Това е единственият начин! — твърдо заяви той. — Германия демонстрира своята Weltpolitik [69] , или политика за завладяване на света, а кайзерът е решил да създаде морски флот, който да се мери с английския. И дума да не става! Английското морско превъзходство не може да се поставя под въпрос! И за да го постигнем, трябва да модернизираме корабите си.

— В това няма спор, господин адмирал — побърза да уточни Чърчил. — Сега обсъждаме дали флотът трябва да използва петрола като гориво. Какви всъщност са предимствата на тази суровина?

Преди отново да бъде изпреварен от адмирал Фишър и нетърпелив да блесне с познанията си, директорът на „Роял Дъч Шел“ побърза да се намеси.

— Петролът има много преимущества, мистър Чърчил — увери го Хендрик. — Кораб, задвижван от петрол, достига максимална скорост по-бързо от този на въглища. Освен това самата максимална скорост е по-висока.

— Най-високата скорост, която нашите крайцери достигат, е двадесет и един възела — обясни адмиралът. — Обаче германците строят кораби, задвижвани от петрол, които развиват двадесет и пет възела. Както знаете, скоростта е основен фактор в битка. Не можем да ги оставим да ни изпреварят!

— Да не забравяме и по-лесната поддръжка — добави холандецът, притеснен да не му вземат думата. — Един моторен кораб може да остане в открито море по-дълго от този, задвижван с въглища. Освен това може да се зарежда с гориво в морето, ако водата е спокойна; нещо, невъзможно за парахода.

Но адмирал Фишър не отстъпваше. Всъщност той разполагаше със сведения относно важни оперативни въпроси, свързани с военноморските стратегии, които мъжете от петролния бизнес не познаваха. Ето защо той отново лесно взе думата.