Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Тридесет и едната хиляди акции, които се падаха на Калуст, му струваха тридесет и две хиляди лири — цяло състояние, но той не се разтревожи. Купи най-голям дял, за да може скоро да го продаде на друга компания на изгодна цена. Освен това ставаше въпрос и за самия петрол. Все още не бяха открили нищо, но данните, които бе събрал в доклада си, изготвен за султана преди двадесет години, го караха да вярва, че бе само въпрос на време.

— Притежавам голям брой акции от новата петролна компания и мога да ги продам — каза Калуст две седмици по-късно в ресторант „Карлтън“ в Лондон на среща с Хендрик ван Тигелен, след като се бе върнал от ползотворното си пътуване до Константинопол и Лазурния бряг. — Дали „Роял Дъч Шел“ се интересува?

— Зависи — отвърна предпазливо холандецът. — Какво точно предлага тази компания?

— Петрола на Месопотамия. Нито повече, нито по-малко.

Тези думи накараха Хендрик да повдигне вежди.

— Чакайте, чакайте — каза той скептично. — Концесията е на германците…

— Не само — изясни арменецът. — Всъщност те имат права над териториите в непосредствена близост до Анадолската железопътна линия, но без да са гарантирани с договор за концесия. Благодарение на връзките си в Константинопол успях да уредя никога да не я получат.

— И какво се промени?

— Сега аз и германците, които преди се саботирахме един други, създадохме заедно тази нова структура — Турската петролна компания. Англичаните също са в играта чрез Турската национална банка. Финансовият министър от партията на младотурците, стар мой приятел, ме увери, че при тези условия ще ни даде петролна концесия. Искате ли да участвате, или не?

Холандецът все още размишляваше над предложението.

— За колко говорим?

— Държа четиридесет процента от акциите на новата компания — подчерта Калуст. — Ще ви продам двадесет хиляди акции, което означава, че „Роял Дъч Шел“ ще има двадесет и пет процента от Турската петролна компания. Добър дял, нали? Толкова притежават и „Дойче банк“, Турската национална банка държи тридесет и пет процента, а аз, като отстъпя двадесет и пет на вас, оставам с петнадесет процента.

Директорът на „Роял Дъч Шел“ отново се поколеба.

— В Месопотамия наистина ли има петрол? Нали не преследваме илюзии?

— Там ни чака цяло море от петрол! — възкликна арменецът. — Какво ви притеснява? Данните, които събрах преди двадесет години, за да подготвя доклад за султана, бяха достатъчно убедителни. Ако пропуснете тази възможност, драги приятелю, значи, не сте си взели поука от провала ни в Персия — концесия вие отказахте, а от нея „Англо-Персиян“ станаха богати. Не позволявайте подобно нещо да се случи отново. Държим сделката на века в ръцете си!

Сините очи на Хендрик за момент се зареяха из ресторанта и се спряха върху пианиста, който свиреше австрийска мелодия, която бе чувал на балетно представление. Сетне, усмихнат, се взря в събеседника си и му протегна ръка.

— Убедихте ме.

В МИГА, В КОЙТО МЪЖЪТ С ЛИЛАВА ВРАТОВРЪЗКА и дълъг засукан мустак влезе, в чакалнята настъпи гробна тишина. Седнали до прозореца с по един брой на „Таймс“ в ръце, Калуст и Хендрик разпознаха новодошлия и се спогледаха тревожно, преструвайки се, че не са го забелязали, и още повече забиха погледи във вестника. Но този малък театър не трая дълго, защото той се приближи и застана пред тях.

— Аз съм Уилям Дарси — представи се той. — Президент на „Англо-Персиян“.

Нямаше къде да се скрият. Двамата приятели свалиха вестниците и се направиха на учудени, че виждат и друг човек в чакалнята, сякаш не бяха забелязали кога е пристигнал.

— А, мистър Дарси! — възкликна холандецът, насилвайки се да се усмихне, и му подаде неохотно ръка. — Радвам се да се запознаем!

Тримата се поздравиха и Дарси се настани до тях, като кръстоса крака, очевидно чувствайки се като у дома си. Калуст остана мълчалив и с обичайното си непроницаемо изражение, като преотстъпи разговора на холандския си колега. Предпочете да наблюдава поведението на новодошлия и онова, което видя, никак не му хареса. Стори му се прекалено самоуверен, което вероятно означаваше, че конкурентът им от „Англо-Персиян“ имаше скрит коз. Но какъв ли? Опита се да преодолее съмненията си и си каза, че може би си въобразява.

— И вие ли сте тук за срещата с Първия лорд на Адмиралтейството? — попита президентът на „Англо-Персиян“ — Знаете ли дали адмирал Фишър ще присъства?