Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Така да бъде — отстъпи той. — Разкажете ми какво става.

— Работя със Салим бей от години и се опитвам да получа петролна концесия в Месопотамия — обясни Калуст, поглеждайки към турския си приятел, сякаш го молеше той да обясни ситуацията. — Без успех.

Салим бей схвана намека.

— Германците от „Дойче банк“, които инвестират в строежа на железопътна линия през Анадола до Багдад, издействаха султанът да им даде права за експлоатация на терените в непосредствена близост до линията — обясни финансовият министър. — Опитвам се да ги спра, но се опасявам, че прогерманското лоби в „Османско единство“ е много силно. С финансовата помощ на господин Саркисян успях само да саботирам усилията им.

— Кои германци стоят зад проекта? — попита английският депутат. — Споменахте „Дойче банк“.

— Правилно — потвърди Салим бей. — Именно германските интереси пречат на опитите на господин Саркисян да получи концесията. Иначе казано, подливаме си вода един на друг и никой нищо не постига.

— Би било идеално, ако се споразумеем с германците — предложи Калуст, обръщайки се към Блейк. — Мислите ли, че Турската национална банка би могла да съдейства за това?

Англичанинът поглади замислено русия си мустак.

— Лорд Харингтън е личен приятел на кайзера — отбеляза той. — Освен това, заради отговорностите си в „Роял Ексчейндж“ има много връзки в германското министерство на финансите, включително с Фон Гвинер — президента на „Дойче банк. Не ми се струва невъзможно.

Османският министър остана доволен.

— Отлична идея! — възкликна той. — При подобно сътрудничество между „Дойче банк“ и Турската национална банка, която смятате да основете тук, господин Саркисян има реални шансове да вземе концесията! Така даже ще спести на нашето правителство неудобството да откаже на една от двете страни. След като главните заинтересовани са от един отбор, с помощта на солиден рушвет няма да е трудно най-сетне да се сдобием с тази прословута концесия!

Калуст вдигна пръст към Салим бей.

— За да може този план да проработи, имаме нужда от още нещо — напомни той. — Сигурно си спомняте, че благодарение на моя доклад за залежите в Месопотамия личната хазна на султана се сдоби с всички имоти в региона, по-специално терените около Мосул. Идеята на Негово Величество се състоеше в това да печели пари от концесии, в случай че наистина открият петролни залежи. А Османската държава да остане с празни ръце. Не можем да го допуснем.

Османският министър разбра мисълта на арменеца. Ако петролните залежи останат собственост на султана, нямаше да има на кого да дадат рушвет, ако не на самия султан. Наистина, не можеха да го допуснат. Нямаше да минат без пари под масата.

— Прав сте, драги — призна той. — Както винаги, имате усет към детайла. — Взе бележника си и си записа нещо. — Веднага започвам процедура по прехвърлянето на тези земи към моето министерство. Впрочем така най-добре можем да гарантираме, че германците няма да получат нищо, ако не се споразумеят с вас.

По лицето на Калуст най-после заигра бегла усмивка. Планът му се струваше перфектен. Като съветник на османците и англичаните, той се намираше в най-изгодната позиция — съветваше едните и другите за постигането на една цел, която всъщност беше негова. При това положение какво би могло да се обърка?

Все едно да преговаря сам със себе си.

Заради новите си отговорности като съветник на Османската империя и банкер, които отбеляза с покупката на „Вил д’Авре“ — картина на Коро, Калуст постоянно пътуваше. Кръстосваше Европа с „Ориент Експрес“ до Константинопол, винаги с британския си паспорт, който му служеше като защита в случай, че нещо се обърка, и обратно до Париж и Лондон. Между непрестанните пътувания правеше прекъсвания за кратки почивки, организирани безупречно от мадам Дюпре.

Именно това се случваше тази седмица на Лазурния бряг с настоящата красавица — седемнадесетгодишна нисичка блондинка на име Елен, която бе срещнал в зала „Режан“ на Парижкия театър по време на пиеса по Молиер. Елен гледаше пиесата от залата и Калуст я набеляза, докато оглеждаше публиката с бинокъл от мястото си в ложата. Златистите ѝ къдрици го плениха веднага, а тя на свой ред бе омагьосана от диамантена диадема. Както винаги, мадам Дюпре свърши останалото.

— Faites vos jeux! [68]

Гласът на крупието предизвика нервно вълнение сред няколко души около масата, които поставяха монети на избраните числа.