Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Какво искаш, куче? — отблъсна го Негово Височество с погнуса, когато шивачът докосна ръката му, за да вземе мерки за ръкавите. — Как смееш?!

Изненадан, шивачът отскочи назад.

— Какво има? Какво съм направил?

Юсуф Изедин се обърна към Калуст, сочейки англичанина.

— Видяхте ли какво направи? Видяхте ли? Това куче ме докосна! Той се осмели да ме докосне! Как изобщо е възможно!

Арменецът се поколеба, изправен пред проблем, който не разбираше.

— Но, Ваше Височество, той е шивач!

— Шивач неверник!

— Ами… да, така е. Мистър Френч не е мюсюлманин. Обаче трябва да ви вземе мерки. Как би могъл да ушие костюмите ви, ако не му позволите да ви докосне?

— Да мери от разстояние!

— От разстояние ли?

— Да! — настоя бъдещият султан на Османската империя. — От разстояние! Правете каквото знаете, но не докосвайте моята свещена личност!

Предложената техника на работа му се стори леко странна и дори Калуст не успя напълно да я проумее, за да я обясни на шивача. Все пак, след още наставления от страна на Юсуф Изедин, бе измислен новаторски метод за взимане на мерки на клиент. Мистър Френч трябваше да опъне метъра във въздуха пред Негово величество и да пресметне приблизително мерките на ръкавите, гърба и ханша му.

След като приключиха странната процедура, принцът поиска обувки. Показаха му няколко модела и след известно колебание той се спря на два чифта — черен и кафяв.

— Значи, искате да вземете по един чифт от всеки модел, нали така? — попита шивачът. — Или предпочитате по два чифта?

Принцът поклати глава.

— Искам тридесет чифта от всеки модел.

— Моля? — учуди се мистър Френч, убеден, че не е чул добре. — Искате три чифта?

— Тридесет от всеки — повтори Юсуф Изедин. — Никога не слагам чифт обувки повече от веднъж. Всеки ден обувам нови. С тридесет чифта от всеки от двата модела ще имам обувки за шестдесет дни. Не е ли чудесно?

Магазинът не разполагаше с толкова бройки от всеки модел, затова трябваше да изпратят спешна поръчка на производителя, за да се сдобият с необходимото количество. Докато кортежът на принца се приготвяше за тръгване, Калуст се извини на Негово Височество и ядосан влезе в своя „Делоне Белвил Ландолет“, в който пътуваха съпругата и синът му. След като потеглиха към Хайд Парк Гардънс 38, арменецът се хвана за главата и отчаяно въздъхна.

— Тази история ще ме довърши! — призна той. — Ако не беше проклетият петрол в Месопотамия, кълна се, че щях да убия този турчин!

ГЛЕДКАТА НА ВОДИТЕ НА МРАМОРНО МОРЕ, по които се плъзгат корабите, често изникваше в съзнанието на Калуст. С течение на годините и въпреки всички промени в света, тук видимо нищо не се бе променило. Все още се виждаха параходите, които свързваха европейския и азиатския бряг на Константинопол, и малки и големи лодки, които пресичаха Босфора като същински кервани сред синия простор. Разбира се, той не ги виждаше за първи път, но гледката винаги спираше дъха му.

— От колко време сме така?

Въпросът бе зададен от Салим бей, след като издуха облак ароматен дим от наргилето си.

— Станах ваш финансов съветник през 1908-а, нали така? — отвърна Калуст. — Сега сме 1911-а, следователно, вече три години.

Министърът на финансите въздъхна.

— Цели три години и въпреки всичките ни усилия, не постигнахме нищо! — въздъхна отчаяно той. — Колкото и да искахме да се доближим до Франция и Англия, не успяхме. Хазната ни се нуждае от пари и само германците могат да ни ги заемат. Как е възможно?

Арменецът сви рамене.

— Правя каквото мога, ефенди — каза той. — Успях да получа заем от Креди Мобилие , нали така? Не съм виновен, че френското правителство спря процедурата заради фалита на Османската банка. Опасявам се, че англичаните също са вън от играта. Помолих моя приятел Филип Блейк за помощ, но кланетата в Адана от 1909-а и репресиите срещу албанците не се приемат добре в Лондон.

— Но „Османско единство“ няма нищо общо с убийствата в Адана! — възрази Садим бей. — Извършиха ги противниците на революцията! А подготвяме въстание и в Албания. Какво още искат?

— Знам, знам. Но всичко си има цена, ефенди. Как може да очаквате Англия да заеме пари на Османската империя, щом турците отново убиват християни? Трябва да разберете, че такива неща създават проблеми на всяко правителство. Вестниците, общественото мнение… никой не би одобрил финансова помощ за империята! А правителството на Негово Величество не иска неприятности.