Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Четиринайсет, миличък — примоли се Елен, пляскайки развълнувано с ръце. — Четиринайсет!

Арменецът се поколеба.

— Знаеш, че не обичам да играя, красавице.

Русата французойка го погледна умолително.

— О, миличък! — изхленчи тя, издувайки напред червената си долна устна. — Хайде, само този път…

Калуст извади един луидор от джоба си и го сложи върху номер четиринадесет. В казиното на Монте Карло се играеше само с такива златни монети на стойност 20 франка.

— Добре, само този път.

Крупието завъртя рулетката и след няколко секунди, през които топчето подскачаше сред въртящите се числа, се падна печелившото. Деветнадесет.

— О!

Тази вечер не залагаха повече. Двойката се разходи из залите на казиното, наблюдавайки емоциите, които се вихреха около различните игрални маси, и по едно време Калуст даде знак на момичето си, че е време да тръгват.

— Имам уговорка за вечеря с приятел в ресторанта на галерията — каза той. — Върви в хотела и си поръчай храна. После ще дойда да те взема и ще отидем да гледаме фойерверките пред казиното, става ли?

След като се разделиха, Елен се отправи към великолепния „Отел дьо Пари“, където двамата бяха отседнали, а Калуст — към галерия „Шарл III“. Изгаряше от любопитство да чуе какви новини му носеше английският му приятел. Единствената страна от англо-османско-германския триъгълник, който не контролираше пряко, бяха германците. Но, отново благодарение на ценните услуги на Филип Блейк, лорд Харингтън бе заминал за Берлин за среща с президента на „Дойче банк“. Английският финансист бе получил ясни инструкции по петролния въпрос и Калуст знаеше, че ще бъде обсъден на срещата.

Лорд Харингтън вече се бе върнал в Лондон, затова Филип Блейк информира арменеца за резултата от срещата на вечерята същата вечер. Ресторантът бе пълен предимно с руски херцози, пристигнали с експреса от Санкт Петербург, американски милионери и английски благородници.

Приятелят му, току-що пристигнал от Лондон, го откри на една маса сред морето от високопоставени клиенти, които посещаваха галерията „Шарл III“.

— Германците се съгласиха! — каза развълнувано Филип Блейк веднага щом се настани на масата, с блеснали от ентусиазъм очи. — Лорд Харингтън ми разказа, че дори изглеждали облекчени.

Това бе чудесна новина, но арменецът запази непроницаемото си изражение.

— Какво говорите? Как така облекчени?

— Изглежда, „Дойче банк“ изпитва финансови затруднения с инвестициите в сондажа на терена и строежа на железопътната линия — разкри той. — Всичко това струва изключително много средства, както знаете. Затова, когато лорд Харингтъп им предложил споразумението, те веднага приели. Нуждаят се от парите на британското финансово министерство. От години всячески опитват да получат финансова помощ от Лондон, но винаги възникваха проблеми поради политически причини. За тях това е начин да се справят с трудностите.

— О, чудесно — каза доволно Калуст. — Наистина чудесно!

Английският депутат се разсмя.

— Германците въобще не се зарадвали, когато лорд Харингтън им споменал за вас — добави той. — Конкуренцията с вас за концесията в Месопотамия ги дразни, но лорд Харингтън, на когото дадох подробни инструкции, преди да замине за Берлин, им обяснил, че без вас, приятелю, споразумението отпада. Не само защото вие сте връзката ни с османското правителство, но и поради факта, че Турската национална банка не е специалист по петролните въпроси. Макар неохотно, германците се съгласили.

Отпразнуваха новината тази вечер в галерията с бутилка „Дом Периньон“, специално отворена за случая, а Елен щеше да се погрижи за по-интимните удоволствия по-късно същата нощ.

— Липсва ни само едно — заговори Калуст, на когото вече му се искаше да отбележи повода със своята руса французойка.

— Да основем компания, която да се заеме с всички нужни процедури.

— Разбира се.

— Трябва да вкараме „Роял Дъч Шел“ в схемата. В крайна сметка те разполагат с цялото оборудване за сондаж, експлоатация, транспорт и…

— Да ги оставим настрана засега — предложи англичанинът. — На този етап само ще ни пречат. Да се придържаме към най-прости решения. Имате ли идея за име на новата компания, която ще поеме концесията в Месопотамия?

Калуст се замисли за момент. Трябваше да бъде нещо кратко, което казва всичко.

— Защо не „Турска петролна компания“?

Основаването на новата компания струваше на Калуст страшно много пари за рушвети извън тези за закупуването на значителен дял от акциите ѝ. „Дойче банк“ остана с двадесет и пет процента от Турската петролна компания, които плати с отстъпване на правата за добив на терен с отстояние двадесет километра от двете страни на Анадолската железопътна линия; земите, отдадени от султана при посещението на кайзера в Константинопол, бяха разпределени между новите акционери в новата компания. Турската национална банка запази тридесет и пет процента, а арменският инвеститор — четиридесет, които плати в брой.