Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Разочарован, Салим бей цъкна с език.

— Ако продължаваме така, прогермански настроените членове на моето правителство ще наберат преднина — отбеляза той. — Либералните настроения в редиците на младотурците няма да траят още дълго…

— Разбирам — каза Калуст. В този миг съзря възможност. — Би било чудесно да обвържем французите и англичаните с Месопотамия…

— Не започвайте пак с петрола! Концесията е обещана на германците и не виждам как мога да променя това. Те строят железопътна линия до Анадола и ни отпускат заеми — нещо, което французите и англичаните не правят. В тази ситуация нямам аргументи, за да се изправя срещу германските привърженици в „Османско единство“. Максималното, което успях да постигна, и то благодарение на парите, които ми дадохте, е срещу солидни рушвети за колегите от правителството да попреча на издаването на визи на германските инженери.

— Не е малко — отбеляза домакинът. — Ами „Англо-Персиян“? Чух, че Дарси също души около Месопотамия.

За пръв път, откакто се бе срещнал с арменския си приятел, турчинът се усмихна.

— Той няма шанс. Разбира се, ние му обещахме концесията и той ни залива с рушвети. Великият везир му изпрати писмо, в което се съгласява да му даде терена, но това са само празни приказки. Дарси доникъде няма да стигне.

— Радвам се да го чуя. А „Стандарт Ойл“?

— Американците ли? Те също. Изпратиха някакъв контраадмирал, който дава мило и драго. И него ще излъжем с бележчица за концесия. Нищо, което да ви притеснява, драги приятелю.

Домакинът изправи рамене на стола си и се загледа в една платноходка, която се плъзгаше по спокойните и величествени води на Мраморно море.

— Още по-добре.

В късния следобед, докато Калуст все още разговаряше със Салим бей на верандата, звънецът на входната врата иззвъня. Портиерът слезе по стълбите и отиде да отвори. След секунди се появи пред господаря в компанията на слаб рус мъж с мустаци. Филип Блейк.

— Говорил съм ви много за господин Блейк, ефенди — каза Калуст, след като поздрави новодошлия. — Той е наш важен съюзник и депутат със сериозни връзки в Английското външно министерство. Дошъл е в Константинопол с много специална мисия.

Схващайки намека, англичанинът се прокашля, за да вземе думата.

— Правителството на Негово Величество краля смята, че възходът на младотурците е отлична възможност да се противопоставим на влиянието на германците в Османската империя — заяви той с мекия си глас. — Решихме да отворим изцяло британска банка тук, в Константинопол, с ресурсите на английски финансов консорциум, който включва някои от най-заможните ми сънародници, като лорд Ревелсток и лорд Харингтън.

— Кой лорд Ревелсток? — попита османският финансов министър, впечатлен от представените му имена. — Онзи от „Баринг Брадърс“?

— Точно той — потвърди Блейк. — Имайки предвид познанията на господин Саркисян за Константинопол, бихме искали да го поканим да се присъедини към екипа ни като технически съветник.

— Според мен отварянето на банка в Османската империя не е оправдано — побърза да изясни Калуст. — Германските, италианските и френските банки поемат рискове, които са неприемливи за Англия. Една английска банка трудно ще работи в такава агресивна конкурентна среда.

— Ще видим — отвърна приятелят му.

— Как… ще се казва тази банка? — попита Садим бей. — И в какви сфери ще инвестира?

— Мислим да я наречем Турска национална банка с изключително британски капитал — каза Блейк. — Възнамеряваме да подкрепим проекти за електричество и напояване в сухи райони като Месопотамия.

— Много добре — одобри османският министър с доволно изражение. — Не виждам проблем да подкрепим тази похвална инициатива. Отлична идея!

— Чудесно!

Неспособен да изпусне възможност, когато я види, Калуст се размърда на мястото си.

— Мисля, че Турската национална банка може да е от полза и на още едно място — заговори той спокойно, за да не тревожи събеседниците си. — Може да се кандидатира за петролна концесия.

— За бога, Саркисян! Пак този проклет петрол! — възкликна англичанинът с жест, който подсказваше, че темата отдавна му е омръзнала. — За нищо друго ли не мислите?

Арменецът му хвърли обиден поглед.

— Искате помощта и познанията ми за Константинопол, за да отворите банка? Тогава в замяна очаквам малко съдействие за този мой проект. Не искам много, не сте ли съгласен?

Молбата на арменеца звучеше разумно и Блейк не възрази.