Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Съдържателката се намръщи на напълно безсмисления въпрос с очевиден отговор според нея.

— Но как! — отвърна тя ядосано. — Животът на интелигентния човек винаги трябва да бъде съпровождан с известни лишения за тялото. Всеки го знае!

Неочакваната смърт на крал Едуард VII през май 1910 година принуди „Орли Фарм“ да затвори временно врати. Учениците бяха изпратени вкъщи, което позволи на Крикор да прекара с родителите си първата пролет, откакто бе постъпил в прогимназията.

Той присъства на погребението на краля, като наблюдаваше церемонията от пейките на открито, специално монтирани за случая на Еджуеър Роуд , същото място, от което няколко седмици по-късно гледа и коронясването на уелския принц, сега — крал Джордж V. Тези светски ритуали от живота на монарсите обаче не представляваха особен интерес за Крикор; вниманието му привлече един странен гост, който посети дома на родителите му на Хайд Парк Гардънс 38.

Вече бе минало известно време, откакто баща му бе станал съветник на османското правителство. Като свой представител империята изпрати на погребението и коронацията в Лондон наследника на султана — принц Юсуф Изедин.

В чест на това събитие Калуст реши да организира официален обяд в дома си. Като високопоставен гост, османският принц бе настанен на почетното място на дългата маса в салона и както подобаваше на положението му, първо на него сервираха, дори преди на господарите на дома, както бе прието в ислямския свят. Познавайки османския етикет, домакинът даде заръки на слугите, настани се спокойно на мястото си и зачака да донесат първото ястие.

Вратата на салона се отвори и прислужникът, според нарежданията на господаря, внесе първото плато.

— Hors d’oeuvres — обяви тържествено той. — Черен хайвер!

Купата с черен хайвер бе поставена в средата на масата, за да могат всички да си сипят, без ни най-малко неудобство. Преди някой да посегне към нея обаче, Калуст направи знак на своя почетен гост и му предложи привилегията, подобаваща на благородното му потекло.

— Заповядайте, Ваше Височество.

Юсуф Изедин се протегна към купата с хайвер и я придърпа към себе си. Хвана лъжица и започна да яде директно от купата пред смаяните погледи на гостите.

— Никак не е лош този хайвер — каза само той. — Има ли още?

Купата пред него вече бе празна.

Това не бе единствената интересна случка, разкриваща ексцентричния характер на бъдещия султан, нито последното от неочакваните изпитания, с които бе изпълнено натовареното ежедневие на съветника на Османската империя. Сякаш по зла ирония на съдбата, Юсуф Изедин се появи в Лондон, за да съсипе живота на всеки, който го посрещнеше в дома си, което не предвещаваше нищо добро за неговия домакин.

Тази нощ принцът остана да пренощува в дома на Саркисян. Сутринта, по време на закуска, след като излапа всичко, преди някой друг да е опитал — очевидно присъща му черта, той внезапно се обърна към Калуст и му отправи недвусмислена заповед.

— Заведете ме при шивач — нареди той. — Трябват ми костюми. — Изпъна крака и показа стъпалата си. — Също и обувки.

— Разбира се — отвърна домакинът, все така любезно. — Кой шивач бихте желали да посетите?

— Не знам. Кой е вашият?

— Аз се обличам при Т. & Ф. Френч — каза той, като показа етикета на собствения си костюм. — Те са асовете на ножиците, ако позволите така да се изразя. Мисля, че ще останете доволен.

Принцът се съгласи и незабавно се организира кортеж, който да го съпроводи до шивача. Тогава по лондонските улици все по-често се забелязваха прословутите димящи карети без коне, които вестниците наричаха автомобили. Калуст, разбира се, се радваше на появата им, тъй като в тях виждаше бъдещето на петролния си бизнес, особено сега, когато керосинът за осветление бе заменен от електричеството. Ето защо, за да е в крак с времето, Саркисян наскоро се бяха сдобили с красив „Делоне Белвил Ландолет“ с хромирани фарове.

Именно с тази кола семейство Саркисян последваха дипломатическия „Клеман Баяр“ до Давър Стрийт , където се намираше прочутият магазин на Т. & Ф. Френч . В суматохата Крикор успя да се вмъкне в автомобила и да се притисне до майка си.

След като пристигнаха, най-младият член на семейството присъства на странен спектакъл с османския принц в главната роля и обърканото съдействие на баща му и английските шивачи. Ситуацията бе още по-смущаваща от факта, че Негово Височество и съветникът му бяха посрещнати и обслужени лично от самия мистър Френч. След хиляди любезности, сякаш клиентът му беше самият крал Джордж, изтъкнатият шивач разведе Юсуф Изедин из магазина си и му показа различни платове и модели костюми. Накрая се поклони и го покани да си избере каквото му харесва. Принцът се спря на класическия модел „Уелски принц“ и костюм от туид. Тогава мистър Френч заведе изтъкнатия си клиент до пробната. Както обикновено, той взе метъра и се приближи до принца, за да му вземе мерки.