Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Посланикът се усмихна.

— Много съм доволен! — възкликна той и незабавно се зае с документа, който лежеше на бюрото. — Впрочем Салим бей има предвид и нещо друго. Господин министърът ми изпрати инструкции да ви предложа да станете финансов съветник на самата Османска империя. Какво ще кажете?

Предложението накара Калуст да замълчи за момент в опит да обмисли многобройните възможности, които изведнъж му се предоставяха.

— Разчитайте на мен.

Когато малко по-късно напусна османското посолство в Лондон, на Калуст му се прииска да отпразнува случая някак по-специално. Но как точно? Вечеря? Прием? Разходка до Париж, за да се срещне с настоящата си красавица? Всичко това несъмнено изглеждаше приятно, но му се стори прекалено банално пред огромната промяна, която току-що му се бе случила. Трябваше да отбележи събитието по специален, неповторим и незабравим начин.

В същия миг се сети за художествената галерия, която сър Кенет Барк му бе показал преди няколко седмици. Намираше се в една пресечка зад „Чаринг Крос“, от страната на Ковънт Гардън . Качи се в каретата си и нареди на кочияша:

— Площад „Трафалгар“! В галоп!

Не беше много далеч. Каретата мина през Уест Енд до Оксфорд Съркъс , спусна се по Риджънт Стрийт , през Лечестър Скуеър и пресече Чаринг Крос , докато накрая стигна до Трафалгар .

Въпреки че пътуването бе кратко, Калуст отново забеляза колко много се бе променило движението в Лондон. Още се виждаха много коли, карети, каруци и животни — предимно мулета и коне, но броят на автомобилите значително бе нараснал. Въпреки това те привличаха вниманието на хората, очаровани от тези странни, димящи и шумни коли без впряг. В този миг Калуст осъзна, че трябва да е в крак е времето. В края на краищата нима бизнесът му не зависеше от бъдещето на подобни машинарии? Затова трябваше да послужи за пример и да се сдобие с автомобил възможно най-скоро.

След като пристигнаха, арменецът слезе и набързо взе стъпалата до Националната галерия, където изненада сър Кенет Барк в кабинета му.

— Днес ще е! — заяви той направо. — Днес ще купя Гуарди!

— Наистина ли?

Задъхан от вълнение, Калуст нетърпеливо махна с ръка.

— Да вървим!

С триумфиращия поглед на продавач, на когото най-сетне клиентът е в кърпа вързан, уредникът на музея облече палтото си, сложи шапката и последва Калуст.

Изкачиха се пеш по Чаринг Крос , минаха покрай театрите до входа на Ковънт Гардън с цветните им афиши, които разгласяваха бляскави драматични или музикални пиеси. Стоманеното небе изпълваше Лондон със синкав студен здрач, а минувачите приличаха на призрачни силуети, които ту изплуваха, ту потъваха в гъстата мъгла. Падаха дъждовни капки, като сълзи — мокри пръски, които танцуваха по течението на неспокойния вятър, но всички знаеха, че това беше само лек дъждец.

— Какво ви хрумна? — попита сър Кенет, вдигайки яката на палтото, за да се предпази от влажния студ. — Какво се случи, та точно днес решихте да купите картината?

— Да кажем, че имах добър ден. Искам да го отпразнувам по по-специален начин и Гуарди ми се струва идеален за случая.

Пресякоха улицата, заобикаляйки две коли и един димящ автомобил; тракането на конски копита сякаш тактуваше на буйния рев на двигателя като забързан метроном.

— Решението ви да купите картината всъщност служи за доказателство, че носите артистична душа.

Арменецът кимна едва забележимо.

— Днес повече от всякога чувствам, че трябва да се обградя от красота — призна той. — Усещам я като вътрешен мир, не знам как да ви обясня… — Захапа долната си устна. — Знаете ли кое е интересно? Мисля, че красотата ме прави по-добър човек.

— Любопитно наблюдение — отвърна англичанинът. — Спомняте ли си, когато веднъж ви казах, че изригващият вулкан и лъвицата, излязла на лов, носят красота?

— Красиви са — съгласи се Калуст, като вдигна пръст, за да покаже, че си е научил урока. — Ако не ни заплашват, разбира се.

— Точно така! Ако лавата пада отгоре ни, вулканът се превръща в нещо ужасяващо. Ако лъвицата ни преследва, тя става опасен звяр. Но ако наблюдаваме спектакъла на вулкана или на лъвицата, която преследва зебра от безопасно разстояние, когато нито вулканът, нито лъвицата ни застрашават, това е върховна наслада. Това означава, че съществува тясна връзка между красотата и доброто, както между злото и красотата. Ако нещо ни заплашва, то изначално е грозно. А величествените явления, които не представляват опасност за нас, винаги са прелестни.