Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Един прислужник наля шампанско на домакина, който отпи и кимна одобрително. Тогава чашите на останалите също бяха напълнени.

— Не забравяйте какво стана, когато Великите сили задължиха султана да приеме конституцията от 1876-а — напомни спокойно Калуст. — Тогава бях едва седемгодишен, но някои от вас са по-възрастни и със сигурност си спомнят какво се случи после. В конституцията бе записано равенството на християни и мюсюлмани пред закона, но на практика стана обратното. Мюсюлманите, които се смятат за по-висши, не приеха промените и организираха убийствата на християни. Тези кланета накараха християнските общности в Европа да се разбунтуват и да обявят независимост, както се случи на Балканите и в почти цяла Румелия, което само засили гнева на мюсюлманите срещу християните на територията на империята. Същински порочен кръг.

— Вярно е — съгласи се отец Артесян, който бе най-възрастният на масата. — Но какво точно имате предвид?

— Опитвам се да кажа, че събитията в известен смисъл могат да доведат до напълно противоположен резултат. Конституцията от 1876-а бе създадена, за да постанови равенство между всички поданици, независимо от тяхната религия, но накрая тя засили натиска върху християните. Как можем да сме сигурни, че този път ще е различно?

— А, не! — възкликна доктор Аджемян, който също присъстваше в качеството си на най-изтъкнатия лекар в общността. — „Османско единство“ е секуларно движение, отворено към модерния свят. Това е напълно различно! Султан Хамид II ще бъде свален и ще имаме конституционна монархия. Всичко коренно ще се промени. Тази революция означава, че светлината най-после огрява Османската империя.

— Така ли мислите? Тогава, кажете ми, защо според вас Трета армия, която се помещаваше в Македония, се опълчи на султана?

— За да установи конституционна монархия, разбира се!

— Но защо сега? И защо точно силите, които са в Македония? Какво предизвика този ход точно в този момент?

Арменците се спогледаха, чудейки се какво да отговорят.

— Ами… предполагам, че някой се е ядосал на султана — отвърна отец Артесян. — Неслучайно наричат Хамид II Кървавия султан! Ръцете му са изцапани с кръв! Някой трябваше да стори нещо и го направиха младотурците!

Ядосан, Калуст си пое дълбоко дъх. Защо тези хора не можеха да проумеят онова, което нему изглеждаше пределно ясно? Емоцията, породена от събитията, пречеше на повечето от тях да тълкуват правилно знаците на времето, сякаш гъста мъгла закриваше опасностите, които дебнеха в блатото на живота. Но той нямаше да позволи да го заблуждават.

— Нима не разбирате, че всичко това е свързано със срещата в Ревел [66]? — попита той. — Тогава позволете да ви напомня, че Османската империя оцеля толкова време само защото Великите сили така и не се разбраха относно съдбата ѝ. Англия винаги е защитавала териториалната цялост на империята, за да попречи на Русия да сложи ръка върху християнските територии, докато руснаците от своя страна подкрепиха самоопределянето на християнските народи, които живееха под турския ботуш, за да анексират тези земи или да си осигурят някакво влияние върху тях. Докато тези две велики държави не успяваха да се разберат, султанът спеше спокойно. Проблемът е, че македонската революция [67]отпреди пет години и последвалото турско потисничество принудиха Англия да се запита разумна ли е политиката, която води. Както знаете, преди няколко седмици руснаците и англичаните се срещнаха в Ревел и се разбраха да признаят пълна автономия на Македония.

— Извинете, но каква връзка има всичко това с Младотурската революция?

— Нима не разбирате? Срещата в Ревел принуди турците да се разделят с Македония. Именно заради това Трета армия, помещаваща се в Македония, се разбунтува. Затова и „Османско единство“ я подкрепиха! Говорете каквото си искате, но те не искат свобода за християните, нито равенството им с мюсюлманите! Това е заблуда. Целта им е да съхранят ценната си империя и владичеството над другите народи, нищо повече. След загубата на Македония „Османско единство“ и Трета армия решават, че султанът не може да се справи с тази задача. Режимът се смени, смениха се и хората, но същината на проблема си остава една и съща. Не се подвеждайте!

— Значи, смятате, че… че ще продължават да ни преследват?

Добър въпрос.

— Не знам — призна Калуст. — Но ако такава е цената за запазване на империята, мисля, че младотурците ще я платят без много да му мислят.