Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Директорът взе пръчката, а ученикът постави ръка на колана си, за да го разкопчее и да свали панталоните си, подлагайки голия си задник на заслуженото наказание. Но господин Кар, макар че все още изглеждаше ядосан, изненадващо седна зад бюрото си.

— Престъплението, което извършихте, драги Саркисян, е просто отвратително от интелектуална гледна точка — заговори той. — Хитрувате, но по-лоша е пълната липса на почтеност. Това е безнравствено, неприемливо и недостойно поведение за джентълмен. В нашето училище няма място за такива неща. Джентълменът трябва винаги да се държи добре, да спазва правилата и винаги да бъде честен. — Директорът се прокашля. — Разбира се, господин Димбълби е по-виновният от двама ви. Все пак изгодата от тази лъжа се пада на него. Затова бе наказан по-строго и справедливо. Колкото до вас, драги Саркисян, надявам се днешните събития да ви послужат за урок. Урок за това как трябва да се държите в училище и бих казал, също и в живота. Бягайте далеч от пътя на лъжата и непочтеността. Бъдете достоен джентълмен и примерен представител на тази институция. — Той посочи вратата на кабинета. — Този път ще ви пощадя, като се надявам да си вземете поука. Следващия път няма да излезете през тази врата, а през портата на училището.

Изплашен, но облекчен, Крикор се извини за държанието си, обеща да не се повтори и когато вече нямаше какво да каже, се приготви да тръгва. Когато стигна до вратата, директорът отново го повика.

— Не мислете, че ще се измъкнете толкова лесно, Саркисян — каза англичанинът. — Утре искам на бюрото си няколко страници с прилежно изписана първата строфа от „Енеида“.

— Моля, господине?

Многоуважаваният Кар премигна и започна да рецитира по памет:

Arma virumque cano, Troiae qui primus ab oris

Italiam, fato profugus, Laviniaque venit

litora, multum ille et terris iactatus et alto

vi superum saevae memorem Iunonis ob iram;

multa quoque et bello passus, dum conderet urbem,

inferretque deos Latio, genus unde Latinum,

Albanique patres, atque altae moenia Romae.

— Искате да препиша строфата на лист ли, господине? Директорът наведе глава и започна да разлиства някакви документи, връщайки се към задълженията си. Изглеждаше, сякаш се бе отнесъл някъде далеч, но това бе само заблуда, защото след няколко секунди наруши внезапното си мълчание.

— Искам да я препишеш хиляда пъти — заяви той, без да вдига поглед. — Приятен ден, Саркисян.

В ЪГЪЛА НА САЛОНА СВИРЕШЕ КИТАРЕН ОРКЕСТЪР, придавайки на атмосферата в ресторанта изисканост и стил. Всичко наоколо излъчваше тиха изтънченост, с четирите колони в краищата на квадратното помещение, мраморния под, дебелите килими, статуите и огледалата по стените, арките на входовете, покрити със завеси, кристалните свещници и множеството капандури в стил ар нуво по подиума.

— Ах, колко е шик…

Седнал на масата си, Калуст се наслаждаваше на прекрасния момент. Хотел „Риц“ на Пикадили бе отворил врати преди две години и арменецът се чувстваше така, сякаш беше отчасти и негов. Щом бе построен с неговите пари, защо да не си припише част от заслугата? Лондонският „Риц“ беше толкова негов, колкото и апартамент 420 на четвъртия етаж, най-луксозният в Париж, където вече бе прекарал много нощи със своята дама.

Фигурата на Хендрик ван Тигелен, приличаща на прегърбен бик, която се появи в салона, развали магията на момента. Холандецът бе пълна противоположност на арменеца. Единият бе прекалено открит, другият — дискретен; първият — ведър, вторият — сериозен. Но контрастът между тях се бе превърнал в печеливша комбинация. Хендрик се разкриваше, Калуст бе прикрит; единият представляваше осезаемо тяло, а другият — невидима душа. Ето защо намръщеното изражение на директора на „Роял Дъч Шел, докато приближаваше към масата, се стори на Калуст напълно излишно. Защо бяха дошли на това изискано място, щом той беше в лошо настроение?

— Кажете, чели ли сте Библията?

Въпросът, хвърлен от Хендрик направо, докато се настаняваше, изненада арменеца.

— Библията ли? Защо ми говорите за Библията? — попита той, леко подразнен. — Сега трябва да обсъдим инвестициите в САЩ! Компанията, драги, не може да се издържа само от петрола в Суматра и Борнео. Скоро ще имаме и Румъния, но това не е достатъчно! Трябва да стъпим агресивно на американския пазар. Вече създадох някои връзки, които…

— Никога ли не сте чели псалмите? — прекъсна го новодошлият, сякаш не бе чул нито думичка и нищо друго нямаше значение. — Не сте ли се интересували?