Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Как?

Домакинът посочи към Чарлз Рубенщайн, който разговаряше с Нунуфар в средата на салона.

— Не забравяйте, че имам връзки в банковите среди — напомни той. — Калуст замълча, докато наблюдаваше изражението на събеседника си. — Какво мислите? Да действаме ли?

Хендрик скръсти ръце на гърдите си.

— Карпатите, значи… Наистина ли смятате, че там има място за нас?

— Според моите източници — да.

След миг на размишление лицето на едрия холандец бе озарено от пленителната му усмивка и той кимна утвърдително.

— Добре тогава, да го направим.

Обичайните пътувания до Париж заплашваха да се превърнат в истинско изпитание винаги когато Нунуфар искаше да го придружи. Напоследък жена му често настояваше да пътува с него при ежемесечните му посещения във Франция. Калуст отиваше в Париж привидно по бизнес дела, но и с намерението да споделя леглото и други лечебни удоволствия с красавицата, която живееше в апартамента му в „Риц“. Нунуфар искаше да пазарува, да ходи на театър и да се разхожда в Булонския лес. Макар и огромен град, Лондон ѝ се струваше прекалено груб и простоват, много различен от изтънчения и артистичен Париж.

Винаги когато жена му и синът му решаваха да го придружат, на Хайд Парк Гардънс се събираше цял отряд от слуги, неколцина носачи на куфари, двама готвачи и един valet de chambre [62]', изглеждаха така, сякаш отиваха на сафари. Групата заемаше три купета във влака и спретваше истеричен спектакъл по гарите и пристанищата, през които минаваше.

— Ах, така имам нужда от соли! — негодуваше Нунуфар, размахвайки силно ветрилото си. — Тези пътувания направо ме довършват. Уф, какъв ужас! Изморена съм…

Веднъж пристигнали в Париж, мадам Дюпре ги посрещаше на гарата с две коли, които ги откарваха до симпатичния апартамент на четвъртия етаж на Ке Д‘Орсе 27, който шефът ѝ наскоро бе наел. Нунуфар, Крикор и конвоят слуги се настаняваха там, а Калуст се отправяше към лъскавите си покои в Риц.

— Не ме взимай за глупачка — каза веднъж съпругата му с леден глас. — Много добре знам какво става в хотела!

Калуст се изчерви от срам.

— Уверявам те, че… само спазвам предписанията на лекаря — заяви твърдо той, трудно преодолявайки неохотата си да обсъжда с жена си толкова деликатен въпрос. — Доколкото знам, не ти липсва нищо, нали?

Тя го изгледа гневно.

— Просто искам да знаеш, че не съм глупачка.

Нунуфар прекарваше по-голямата част от времето си в Париж в пазаруване в Кало Сьор — големия моден магазин, за който работеха едни от най-изтъкнатите френски дизайнери, и Калуст подозираше, че именно там е научила за момичетата, които живееха в „Риц“. Та нали мадам Дюпре ги обличаше толкова стилно от магазина на улица „Тебу“? Въпреки класата си, това място се оказа истински клюкарник.

Тъкмо бяха влезли в галерия „Аполон“ в Лувъра, когато Калуст внезапно спря пред една гръцка статуя и се обърна към асистентката си.

— Момичето, което сега живее в апартамента ми, вече навърши осемнадесет — отбеляза той, сякаш това му бе хрумнало току-що. — Времето ѝ изтече. Моля, освободете я, когато замина за Лондон.

Мадам Дюпре неохотно завъртя очи.

— О, не! — въздъхна тя. — Правят невъобразими сцени винаги когато им казвам да си тръгнат. Последния път трябваше да викам персонала, за да я изведе на улицата. Много неприятно, не можете да си представите! Знаете ли? Момичетата свикват c луксозния начин на живот и смятат, че им се полага по право! Ужасно досадно е!

— Ами… — учуден запита Калуст — възнаграждението, което им давам накрая?

— Това малко ги успокоява, наистина. Като видят парите, някои покорно си тръгват. — Тя въздъхна. — Но последната… истински кошмар! Надявам се с тази да мине по-добре.

— Ако протестира, кажете, че няма да ѝ платите. Така веднага ще я поставите на мястото ѝ.

Асистентката кимна.

— Прав сте — каза тя. — А колко да ѝ дам? Както обикновено ли?

— Да. Десет хиляди франка. Това са много пари, не мислите ли?

Мадам Дюпре се усмихна.

— И как иначе? С тези пари момичето може да си живее пребогато! — Прехапа устната си. — Ами заместничката ѝ? Имате ли предвид някоя?

Те тръгнаха отново и разглеждаха подробно фреските, които украсяваха разчупения таван на галерията. Арменецът бръкна във вътрешния джоб на сакото си извади син лист от тефтер, от онези, които постоянно носеше у себе си, за да си записва идеите, които му хрумваха. Подаде го на асистентката си.

— Тази сутрин закусих в кафе „Прокоп“ и там забелязах млада сервитьорка — каза той. — Управителят ми даде адреса ѝ. Тя е от Нормандия, с млечнобяла кожа, каквато никога не съм виждал! Говорете с нея и я подгответе, както обикновено. Цветя, бижута „Картие“ и така нататък. — Калуст рязко махна с ръка. — Но не я водете в Кало Сьор , ясно? Жена ми ходи там и мисля, че някой от персонала се е раздрънкал и ѝ е разказал за моето… лечение. Няма да е добре Нунуфар да я срещне там. Не искам скандали.