Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Мадам Дюпре хвърли поглед на адреса, записан на листчето, но не успя да разчете първите думи.

— Какво е това?

Калуст погледна и се усмихна въодушевено.

— Името ѝ — каза той с известен блясък в очите. — Казва се Йожени.

КОЛАТА ПРЕСЕЧЕ ПОРТАЛА НА ОРЛИ ФАРМ и Крикор погледна към внушителната оранжева сграда в тюдорски стил. Имаше нещо обезпокоително в нейната величествена и тайнствена фасада. Наоколо се простираше голяма тревна площ, по която се виждаха младежи, облечени в безупречно бели униформи, които упражняваха ударите си на крикет в мократа трева.

— Харесва ли ти новото училище? — запита майка му, когато слязоха и огледаха мястото. — Хубаво е, нали? Точно тук се развива действието в онзи роман на господин Тролъп…

Крикор не можеше да откъсне очи от зловещата фасада на Орли Фарм .

— Да, майко.

Зад лаконичния отговор се криеше ураган от емоции, който бушуваше в душата му. Докато го подготвяше за прогимназиалното образование, мис Брокуей непрекъснато повтаряше, че то е жизненоважен период в живота на човека. — В прогимназия отиват само порасналите мъже! — бе му казала тя, напомняйки му постоянно, че от този момент нататък трябва да остане твърд и непреклонен пред всички препятствия, колкото и тежки да са те. Това означаваше, че трябва да престане да хленчи като бебе. Като мъж, вече навършил десет и постъпващ в прогимназията, той трябваше да се изправя пред трудностите без колебание и леност. Не че Крикор се чувстваше мъж, та той не забелязваше никаква разлика от детето, което беше вчера. Преди всичко искаше да скрие тъгата, която изпитваше от факта, че трябваше да живее далеч от дома, в интерната — място, което не познаваше.

След като почакаха малко в коридора, семейството бе прието от домакинката на училището — изнервена слаба жена на средна възраст, с прошарена коса, прибрана в кок. Тя ги посрещна делово и скоро даде да се разбере, че си има друга работа, затова родителите трябваше да побързат да се сбогуват.

— Хайде, кажете довиждане на майка си — нетърпеливо подкани тя Крикор. — Нямаме цялото време на света. Имаме много неща за вършене, времето не достига.

Притиснат, Крикор се обърна към майка си и спомняйки си заръките на мис Брокуей, се усмихна леко, почти безразлично, и ѝ подаде ръка. Нунуфар малко се изненада от начина, по който синът ѝ се сбогуваше с нея, без да я прегърне и целуне. Той просто ѝ подаде ръка — обикновен жест на един непознат, но се примири и я стисна, преди да си тръгне.

Ах, Крикор се бе превърнал в истински мъж! Да се сбогува с майка си с ръкостискане? Смелчага! Какво по-голямо доказателство за това, че вече е пораснал? Ако го бе видяла, мис Брокуей несъмнено щеше да се гордее с него. Чувствайки се вече като голям човек, новият ученик на Орли Фарм изправи рамене и придружи домакинката до първия етаж, за да види стаята, в която отсега нататък щеше да спи. Представляваше миниатюрна кутийка с легло, малко бюро, мивка и гардероб. Помещението бе много по-тясно в сравнение с Хайд Парк Гардънс 38. Но какво значение имаше всичко това, щом той вече беше мъж?

Остави куфара на леглото и със същото решително изражение, както го бе учила мис Брокуей, се приближи до прозореца и подозрително надзърна навън. Беше толкова безстрашен! Долу видя майка си да влиза в колата и я наблюдава, докато не напусна училището през портала. В този миг се върна в действителността. Осъзна, че случващото се не беше игра на възрастни, а жестоката действителност. Майка му си бе заминала и го бе оставила сам. Изведнъж се почувства ужасно самотен и когато се обърна към домакинката, усети лицето си мокро от сълзи.

Първите дни в Орли Фарм бяха тежки, най-вече защото не бе свикнал да живее далеч от семейството си. Не му помогна дори и мъжката му гордост. Родителите му го посещаваха през почивните дни и това бяха най-щастливите часове в училището, но постепенно свикна с новата обстановка и живота в интерната.

Не бе лесно да си намери приятели. Арменското му лице се отличаваше от останалите русоляви съученици и те го намираха за странен. Освен това имаше смешно име и не участваше в груповите занимания — изрична заръка на баща му, която включваше и крикета, а това му пречеше да се сближи с другите. Но Крикор успя да се справи. След известно време бе приет като кротък ексцентрик и дори се сприятели с Роджър — ирландско момче с луничаво лице и много рижа, щръкнала коса. Двамата станаха неразделни. Роджър помагаше на Крикор по латински — най-слабия му предмет, а той му се отплащаше със знанията си по френски — дисциплината, в която превъзхождаше всички в училище, благодарение на мадмоазел Клеманс — неговата бавачка от детството.