Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Не можеше да се каже, че Калуст се чувстваше на място. Въпреки че се опитваше да бъде общителен, тези приеми противоречаха на вродената му мизантропия и го изтощаваха. Но какво можеше да направи? Тези приеми в сряда му предоставяха възможност да завърже полезни контакти — нещо, което след замразяването на бизнеса на Зиновиев бе много важно. Краят на голяма част от независимите производители в Баку, чиито представител в Европа беше Калуст, бе истински удар по джоба му. Но само удар, все пак не бе краят на света. Всъщност руският петрол вече не се търсеше на световния пазар заради завишените цени, дължащи се на неефикасната експлоатация и новото облагане на транспорта, наложено от царя. Ето защо от известно време арменецът проучваше други възможности.

— Най-сетне се появихте, приятелю! — чу се възглас с префърцунен английски акцент. — По мое мнение най-труден за откриване на този прием е домакинът! Каква ирония, а?

Калуст бързо разпозна гласа.

— Филип! — възкликна той. — Е? Забавлявате ли се?

Филип Блейк повдигна русите си вежди.

— Какво става, Саркисян? Преди малко говорих с румънския посланик и научих някои неща, които биха могли да ви заинтересуват. — Направи му знак да го последва. — Хайде, елате.

Англичанинът, който бе напуснал Ротшилд, за да се посвети на политическата си кариера, наскоро бе станал депутат. Все пак трябваше да запази източниците си на доходи, които включваха и комисионните от Калуст. Затова, когато заведе домакина при посланика на Румъния, той просто откриваше поредната възможност за бизнес за себе си и арменското си протеже.

— Много съм чувал за вас — каза румънският посланик, когато английският депутат го представи на Калуст. — Затова помолих нашия общ приятел господин Филип Блейк да ми уреди покана за този прием.

— Наистина ли? — учуди се домакинът, предчувствайки, че срещата им не е случайна. — Е, какво има?

Посланикът гръмко се изсмя.

— Има петрол! — весело възкликна той. — Интересувате ли се от нашите залежи във Влахия?

— Разбира се, но чух, че Ротшилд имал монопол там.

— Имал! Добре го казахте. Монополите обаче не са здравословни и моето правителство иска да предостави терените и на други компании. Мислим да основем нова фирма, за да добиваме този петрол. Ще я наречем „Астра-Романа“. Проблемът е, че ни липсва капитал и ноу-хау. — Той посочи към събеседника си. — Ето къде ще се включите вие, ако желаете, разбира се. — Наведе се към него. — Заинтересован ли сте?

Калуст откъсна поглед от дипломата и почти инстинктивно потърси Хендрик ван Тигелен, който разговаряше оживено с един от секретарите на Външно министерство.

— Още тази седмица ще ви дам отговор — каза той и се сбогува, ръкувайки се с посланика. — Беше ми приятно.

Арменецът се промъкна между гостите, поздравявайки ги любезно; усмихваше се на едни, казваше по две думи на други и понякога дори се спираше за кратък разговор. Разстоянието от единия край на салона до другия не беше толкова голямо, но в тези случаи му се струваше огромно. Накрая, след като се наложи да изслуша няколко монолога, успя да се добере до директора на „Роял Дъч Шел“ и да го измъкне от разговора, който водеше от няколко дълги минути с един бюрократ от Уайтхол.

— Никога не съм бил на прием, на който домакинът пристига последен — изграчи Хендрик. — Как върви след раздялата ви със Зиновиев?

— И по-зле може да е — отвърна Калуст. — Проблемът не е Зиновиев, а Русия. Не забравяйте, че дори Ротшилд и Нобел срещат трудности в Баку. Знаете ли какво ще ви кажа? По-добре да спрем да разчитаме на кавказкия петрол.

Холандецът се намръщи.

— Ако изгубим руснаците, драги, трябва да има с кого да ги заменим. Няма да издържим само с кладенците в Суматра и Борнео. Имате ли нещо предвид?

Арменецът кимна.

— Румъния.

Хендрик изненадано го зяпна.

— Шегувате ли се? — разсмя се той. — Още от времето на Дракула единственото, което румънците могат да добиват, е кръв!

Калуст остана сериозен, давайки да се разбере, че не се шегува.

— Румъния, Хендрик, разполага с терени, които не са за подценяване — изтъкна той. — Във влашките плата има много петрол и аз ви предлагам да се заемем. Ако изгубим Кавказ, трябва да гледаме към Карпатите. Нямаме друг избор.

— Но, доколкото знам, на румънска територия действа Ротшилд — отбеляза холандецът. — Как предлагаш да влезем там?

Домакинът заговори по-тихо.

— Като се включим в учредяването на румънска компания — каза той. — Имам сведения, че се готви нещо такова. — Но работите по добива на петрол са прекалено скъпи и румънците нямат достатъчно средства. Така се включваме ние. Ако „Роял Дъч Шел“ има готовност, аз ще намеря парите. Не се тревожи.