Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Като го видя в това състояние, доктор Аджемян разтревожено повдигна вежди.

— Какво става?

— Баку гори! Не знаете ли?

Лекарят посърна.

— А, да… Ужасно, наистина — отбеляза той. — Царят е полудял! Разбрахте ли, че е раздал оръжие на татарите?

Калуст се запъти директно към спалнята си и направи знак на лекаря да го последва.

— Вие как мислите? — отвърна той, докато вече събличаше пуловера си. — Те съсипаха Баку.

— Статиите във вестниците са ужасяващи! Фактът, че татарите са опожарявали петролните полета и хладнокръвно са разстрелвали работници, това е…

Калуст спря да се съблича и изгледа лекаря така, сякаш искаше да го изпепели с поглед.

— Какво? — прекъсна го той. — Къде го пише?

Доктор Аджемян сякаш се смали под ожесточения поглед на Калуст.

— Ами… В „Обзървър“. Не го ли видяхте?

— Не. Какво казват?

— Изглежда, са подпалили кладенците и сондажните кули, предизвиквайки истински огнен ад из целия полуостров. После обградили района и застреляли всички, които се опитвали да избягат от пламъците. Вестникът цитира телеграма, в която се казва, че Баку прилича на Помпей през последните си дни — навсякъде има огън, пушек, гърмежи, експлозии и крещящи хора. Казват, че димът бил толкова черен, че закрил слънцето и денят се превърнал в нощ.

Калуст дълго стоя в коридора, опитвайки се да възприеме цялата тази информация. Значи, кладенците горяха? Какви последствия имаше това за него? Дали Зиновиев е успял да избяга? Още ли имаше петрол, който да продава?

— Мили боже!

Той се обърна и се отправи към стаята, по-решителен от всякога. Съблече се и си сложи костюм „Севил Роу“. Без повече да се бави, бързо излезе и каретата го закара право в кабинета му на Сейнт Хелън Плейс . Прецени положението като сериозно и че трябваше веднага да изпрати телеграма на Зиновиев, за да разбере какво става.

Когато влезе, съзря Робърт Кук, който държеше пощенски плик. Без да обръща внимание на поздрава му „Добър ден“, тъй като всъщност денят не беше никак добър, арменецът изтръгна писмото от ръцете му.

Разкъса го нетърпеливо, обзет от отчаяние. Разгърна листа и забеляза, че бе изпратено от Баку.

КЛАДЕНЦИТЕ СА УНИЩОЖЕНИ

СЪОРЪЖЕНИЯТА СА ОПОЖАРЕНИ

КРАЙ С ПЕТРОЛА СТОП

ТРЯБВАШЕ ДА БЯГАМ СТОП

ЗАТВОРИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО СТОП

ЗИНОВИЕВ

— Какво има, сър? — попита Кук. — Какво става?

Калуст остави телеграмата на бюрото с дълга въздишка и се взря в секретаря си с празен и отчаян поглед.

— Приключихме с петрола в Баку.

Всяка сряда в пет следобед в голямата къща на Хайд Парк Гардънс 38 имаше обществено събитие. Още от дете Нунуфар бе свикнала с големите приеми, които бяха наистина обсебващи в бурния социален живот на семейство Берберян като най-видните банкери в Османската империя. Сега, като омъжена жена, тя нямаше намерение да изоставя тези си навици, които смяташе за задължителни за хората с амбиция да заемат подобаващо място в обществото.

— Имате изискан вкус, госпожо Саркисян — поздрави я един от гостите — Чарлз Рубенщайн, с чаша ликьор в ръка. — Вашите приеми са дори по-забележителни от тези на господин баща ви, когото имах привилегията да познавам.

— О, много сте мил — изчерви се Нунуфар, докато галеше пекинеза в скута си. — Но се опасявам, че тези скромни коктейли не могат да се мерят с онези, които майка ми организираше.

В салона имаше десетки гости, които оживено разговаряха помежду си, пиеха шампанско и похапваха предястия като задушени охлюви, гъши дроб или знаменитите ortolans farcis a la Talleyrand [61]. Великата английска аристокрация все още оставаше недостъпна за Саркисян, но домакинята канеше гости от финансовите среди, предимно еврейски банкери, като Рубенщайн и други — всички те лични приятели на крал Едуард VII, артисти, дипломати и, разбира се, партньорите на съпруга ѝ от петролния бизнес, между които Филип Блейк или Хендрик ван Тигелен, който този път се бе отбил в Лондон.

Главата на семейството, както обикновено, дойде късно. Сутринта Калуст бе прегледал списъка с гостите, но настоя да се появи по средата на вечерта; намираше това за най-удачно.

— Как сте, господин посланик? — попита арменецът на влизане, поздравявайки френски дипломат. След това се здрависа с мъж с папийонка — уредника на Националната галерия. — Драги сър Кенет! Радвам се да ви видя! Кога ще ми покажете още картини? Вашите беседи за изкуството са толкова завладяващи!

— Едва чул отговора, той вече бе вперил поглед в красивото момиче, заобиколено от обожатели. — Елалийн! Каква изненада! Достави ми истинско удоволствие да ви гледам в Уест Енд в онзи ваш мюзикъл… Как му беше името? The Beauty of Bath , нали така? Бяхте великолепна! Великолепна! Но най-много ми хареса да видя името ви, изписано с огромни букви на афиша на Екс Тиътър : Елалийн Терис! Истинска класа!