Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Освен че поема ежедневните грижи, този хотел би ми спестил разходи. Знаете, че печеля добре, а държавата ми взима колкото може. — Този въпрос очевидно го гнетеше. — Крадци. Политиците, утайката на обществото, харчат чуждите пари за собствена изгода! Жалки паразити, това са те! — Калуст си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Но ако живея в хотел, мога да избегна проклетите данъци. Ще се преструвам на турист, представяйки като доказателство пребиваването ми в хотела, и така ще получа значителни финансови облекчения. — Той се обърна и се взря в събеседника си. — Разбирате какво имам предвид, нали?

Сезар Риц се усмихна.

— Предполагам, мосю Сарксиян, че бихте желали да живеете в „Риц“.

Домакинът направи две крачки и се върна на бюрото си.

— Именно!

— Никакъв проблем — увери го хотелиерът. — Ще ви запазя най-хубавия апартамент на Пикадили и за вас ще се грижат като за… ами, като за прословутия нов английски крал! Как му беше името? Едуард VII, нали?

Калуст посочи с палец към прозореца.

— Интересувам се от такъв апартамент и във вашия хотел в Париж — обясни той. — Често идвам тук и…

— Ама, разбира се! — възкликна Риц, без да го остави да довърши. — Отсега нататък най-луксозният апартамент в „Риц“ ще е резервиран за вас постоянно, независимо дали сте в града, или не!

Хотелиерът предположи, че разговорът свърши, и се приготви да тръгва, но поведението на събеседника му подсказа, че имаше още нещо. Оказа се прав.

— Всъщност — заговори Калуст, връщайки се на темата, — апартаментът ми в Париж ще бъде зает през цялото време.

— Така ли? — учуди се Риц. — Ще живеете в Париж? Отлично!

Арменецът се размърда на мястото си, чувствайки се неудобно от въпроса, който трябваше да повдигне.

— Не е за мен — уточни той. — Възнамерявам да настаня там една… една дама.

Швейцарецът повдигна вежди и хвърли поглед към мадам Дюпре, която мълчаливо следеше разговора, седнала на стол до прозореца.

— О! Разбирам.

Калуст сведе поглед, неспособен да погледне швейцареца, защото предполагаше какво му се върти в главата, и махна с ръка към асистентката си.

— Въпросната дама ще ви бъде представена от мадам Дюпре, когато му дойде времето. Тя ще живее в апартамента за известно време, ако е необходимо и година. След това тя ще си тръгне и на нейно място ще дойде… друга дама, която също мадам Дюпре ще доведе. — Най-сетне вдигна глава. — Надявам се да не ви причинявам някакво неудобство… Бих искал относно този въпрос, за който ви уверявам, че касае единствено здравословното ми състояние, да бъдете абсолютно дискретен — както вие, така и персоналът на хотела.

Опитният хотелиер разбра, че не трябва да разпитва повече, затова се изправи и протегна ръка на своя меценат.

— Бъдете спокоен, господин Саркисян — увери го той и се поклони. — От този момент нататък в моя хотел към вас или към ваш близък, било то господин или госпожа, ще се отнасят като към същинска кралска особа. „Риц“, мосю Саркисян, вече е ваш дом!

Както се случваше навсякъде, където отидеше, Хендрик ван Тигелен внесе в парижкия кабинет на Калуст цялата си жизненост и енергия. Току-що бе пристигнал от Ротердам и идваше направо от Гар дю Hop , а мозъкът му кипеше от идеи и нови проекти.

— Трябва да обсъдим ролята ви в „Роял Дъч Шел“! — поде холандецът още от вратата, минавайки направо на въпроса. — Какво ще кажете за място в администрацията? Нуждаем се от човек като вас, който познава ситуацията в Кавказ, разбира от финанси и, естествено, е дискретен. Можете да ни бъдете от голяма полза.

Калуст се намръщи.

— Аз — чиновник? — Той поклати глава. — Не, не съм заинтересован.

По лицето на изпълнителния директор на „Роял Дъч Шел“ премина сянка на разочарование.

— Не думайте! Вие гарантирахте доставките на независимите производители от Баку, което бе жизненоважно за нашата работа. Без руския петрол само бог знае как бихме се изправили срещу „Стандарт Ойл“. Струва ми се редно да ви включим в компанията.

— Не възнамерявам да заемам административни или управленски длъжности — обясни арменецът. — Но това не означава, че не можем да се договорим и да си бъдем взаимно полезни. Не забравяйте, че съм най-големият частен акционер в „Роял Дъч Шел“ благодарение на акциите, които закупих по времето на проблемите ви със сондажите в Суматра. Затова имам интерес от успеха на компанията и вярвам, че мога да допринеса за него.

— Как, щом не искате да работите за нас? Не ви разбирам.