Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Калуст направо се смая.

— Псалми? За какво говорим всъщност? — Той се взря в отчаяното лице на холандеца и разбра, че нещо не е наред. — Добре ли сте? Случило ли се е нещо?

Директорът на „Роял Дъч Шел“ механично постави на масата дебела книга с кръст на корицата. Библията.

— Ето, прочетете псалм 104, стих 15, втори ред.

Разбирайки, че Хендрик иска да му покаже нещо, арменецът взе дебелия том и го разлисти, докато намери въпросния пасаж.

— … и дървено масло, от което блещи лицето му — прочете на глас той. — Какво е това?

Сините очи на холандеца бяха вперени в него.

— Какво е дървеното масло?

— Маслиново масло, зехтин… Защо?

Хендрик постави пръст на стиха.

— Един тип на име Дарси получи същото съобщение преди няколко седмици от хората си в Персия — каза той. — Помните ли, когато преди няколко години в Париж ми разказахте как някакъв генерал ви предложил концесия в Персия за петнадесет хиляди лири?

— Много добре — отвърна Калуст. — Вие казахте, че е рисковано и че не сте заинтересован. — Той смръщи вежди. — Защо? Случило ли се е нещо?

— След като е разговарял с вас, генералът, изглежда, е отишъл при въпросния Дарси и му е дал концесията. Дарси основал малка петролна компания, наречена „Англо-Персиян“, и прекарал всички тези години в търсене на петрол за сметка на някакви шотландски инвеститори. Очевидно нещата не вървели добре, докато един ден Дарси не получил съобщение от хората си на терен, в което се казвало да прочете стиха от Псалмите, в който се споменава за маслиновото масло.

Събеседникът му повдигна вежди, внезапно разтревожен.

— Не ми казвайте, че са открили петрол!

Холандецът дълбоко въздъхна и кимна.

— Море от петрол — потвърди той с унила физиономия. — Някъде в средата на нищото, на място, наречено Масджид-и-Сюлейман. — Въздъхна тъжно. — Тази „Англо-Персиян“ ще ни отвори много работа…

Като чу това, Калуст се стегна и потрепери леко, сякаш напрежението в тялото му растеше.

— Вие сте виновен! — извика той със зачервено от гняв лице, размахвайки пръст към събеседника си. — Тази концесия ни беше в кърпа вързана! Генерал не-знам-си-кой дойде при мен, за да ми я даде за жълти стотинки! Аз се срещнах с вас, за да обсъдим сделката, а какво направихте вие? Отказахте! — Отчаяно размаха ръце. — Не знам как още не съм ви… — Не можеше да намери думи за безумната ярост, която го изгаряше отвътре. — Вината е ваша! Само ваша, чувате ли?!

Директорът на „Роял Дъч Шел“ наведе глава, съзнавайки, че отговорността е негова.

— Смятах, че е много рисков ход, Саркисян — оправда се той. — Както знаете, сондажите струват цяло състояние, а ние нямахме и най-малко доказателство, че в Персия има петрол. Как бихме могли да инвестираме? Решението ни се основаваше на сведенията, с които разполагахме тогава, а не на това, което знаем днес. А те бяха… никакви. Да вземем тази концесия, приличаше повече на игра на рулетка.

Арменецът изпитваше силен гняв и разочарование, искаше му се да продължи да крещи на Хендрик, но се сдържа. Нито една негова дума или действие не можеха да променят случилото се. Грешката бе сторена и те трябваше да се примирят. Самият той носеше отговорност. Щом „Роял Дъч Шел“ не се интересуваше от сделката, той можеше да плати концесията от собствения си джоб. Не го направи, защото не искаше. Освен това тази част от света не влизаше в компетенцията му.

— Е, вече нищо не може да се направи — примири се той. — Да се концентрираме върху неща, които са по силите ни. — Той въздъхна шумно, сякаш така можеше да изхвърли навън яда, стягащ гърдите му. — Така. Трябва да намерим нови източници, нали? Предлагам Щатите. Не просто заради петрола в Америка, но ми се струва важно да стъпим на пазара на „Стандарт Ойл“. Благодарение на приходите си от монопола там „Стандарт Ойл“ намира пари, за да подбива цените на нашия пазар, което ни създава огромни проблеми.

— Мислите ли, че навлизането в Америка е решение?

— Абсолютно. Ако го направим, ще имаме равни условия със „Стандарт Ойл“ Тогава те ще са ощетени. Рокфелер ще изгуби съня си…

— Така казано, звучи много добре — отбеляза холандецът. — Но как смятате да го направите?

— Всичко съм проучил — заговори Калуст. — Започваме от Калифорния и стигаме до Оклахома. Знам за редица малки петролни компании в Тълса, които имат тежки финансови проблеми. Идеята ми е проста. Отиваме там, купуваме ги всичките и ги обединяваме в една-единствена компания. — Той разпери ръце. — Voilà ! Завладяваме Америка!