Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

След като помисли за момент, директорът на „Роял Дъч Шел“ кимна одобрително.

— Идеята ви е толкова проста, че може и да проработи — заключи той.

Арменецът извади от куфарчето си куп листове. Това бяха финансовите отчети на петролните компании в Тълса. Повечето бяха на червено, но всички имаха предимството да притежават легитимни терени на концесия, където със сигурност имаше петрол. След като разгледаха една по една всички компании, двамата мъже определиха разумна цена за всяка поотделно и Калуст извади примерен договор, подготвен от адвокатите за такъв тип сделка.

Докато Хендрик внимателно го четеше, мислите на събеседника му се върнаха към Персия и новините за откритията в Масджид-и-Сюлейман. Не беше способен да остане спокоен при мисълта за голямата възможност, която двамата бяха пропуснали по такъв глупав начин.

— Знаете ли… — заговори той замислено. — Взех си поука от голямата грешка, която допуснахме в Персия.

— И?

В нов пристъп на ярост Калуст така удари с юмрук по масата, че събеседникът му подскочи.

— Никога не се отказва петролна концесия!

Двайсетминутното закъснение на лекаря изнерви Калуст до краен предел. Преди известно време бе решил да напусне дома си и да се премести в „Риц“. На Нунуфар не ѝ хареса, но се примири; арменските жени знаеха, че трябва да се подчиняват на съпрузите си, и тя не правеше изключение. Понякога той се връщаше в къщата на Хайд Парк Гардънс , за да пренощува. Това се случваше винаги, когато имаше уговорен час за преглед при доктор Аджемян.

Така беше и тази сутрин. Лекарят обаче не пристигна навреме и това го ядоса. Нима доктор Аджемян не знаеше, че часовете се определят, за да се спазват? Как се осмеляваше да го кара да чака! За кого се мислеше той? Гневът на домакина обаче бе изместен от изненадата при развълнуваното изражение на лекаря, когато той най-сетне пристигна.

— Революция! — почти извика новодошлият, щастлив, а очите му излъчваха безумна радост. — Истинска революция! — Вдигна ръце във въздуха, сякаш благодареше на небесата. — Слава на Господа!

Домакинът се спря на три крачки от него, слисан от поведението му, без да разбира какво става.

— Какво има, докторе? Да не би министър-председателят Аскуит да е свален? Или пък крал Едуард VII е избягал с любовницата си? Или цените на петрола са скочили? — попита той заядливо. — Много се надявам, защото само едно от тези неща би оправдало така неприемливото ви закъснение!

Дори тази прикрита забележка не помрачи вълнението на лекаря.

— Значи, не знаете? — попита той, взирайки се в пациента си.

— В Константинопол е избухнал бунт! Извършен е държавен преврат! Султанът е възстановил конституцията и парламента! Най-после, слава на всемогъщия Господ бог, християните ще имат равни права с останалите в тази проклета империя!

— Какво?!

— Затова се забавих — обясни доктор Аджемян, все още превъзбуден. — Имам пациент арменец, който работи в османското посолство. Обади ми се тази сутрин, за да ми съобщи!

„Османско единство“ [64]е призовало доброволците да помогнат на Третата армия и отвсякъде заприиждали хора! Арменци, евреи, българи, кюрди, гърци, турци… Всички заедно излезли по улиците. В Константинопол цари хаос! За първи път евреи, християни и мюсюлмани се бият от една и съща страна на барикадата. „Османско единство“ спечелило! Наи-сетне в Османската империя е наложен секуларизмът [65].

Новината бързо се разчу в дома на Саркисян и предизвика огромно вълнение сред слугите арменци. Знаеха, че от няколко дни насам напрежението в империята расте. Трета армия, разположена в Македония, се разбунтувала и нахлула в Константинопол с искане за връщане на конституцията. Всички очаквали, че султанът ще потуши въстанието, но очевидно, Османско единство“, секуларистката партия на младотурците, е успяла да мобилизира населението и да спре султана. Бунтът прераснал в революция.

— Тази история ще завърши зле — отбеляза Калуст сериозно. — Много зле.

Останалите го изгледаха учудено. Младотурската революция бе предизвикала еуфория сред арменците в Лондон и вечерята на Хайд Парк Гардънс 38, на която се бяха събрали най-видните представители на арменската общност в Англия, бе организирана, за да отпразнуват случая. Ето защо скептичната забележка на домакина изненада гостите.

— Какво искате да кажете, господин Саркисян? — попита отец Артесян, който всяка неделя провеждаше служба в Арменската църква в Лондон. — Младотурците върнаха конституцията, която предвижда равенство между всички поданици на Османската империя, независимо от тяхната религия. Как може нещо такова да завърши зле?