Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

С ЛЮБЕЗЕН ЖЕСТ ОСМАНСКИЯТ ПОСЛАНИК ПОКАНИ ГОСТА СИ на канапето, а самият той се настани на любимото си място. Един прислужник влезе в кабинета с кръгъл поднос и остави на масата чиния с баклава и две чаши турско кафе.

— Много неща се промениха в Константинопол, господин Саркисян — започна посланикът, като търкаше нервно ръце. — С Младотурската революция и свалянето на Негово Величество султан Абдул Хамид II страната ни най-сетне прие модернизацията и конституционната монархия.

— Надявам се, ефенди — каза Калуст, като прикри пословичната си мнителност зад формални думи. — Наистина ми се струва, че страната ни е на прав път.

— О, не се съмнявайте! — увери го дипломатът. — Не знам дали ви е известно, но „Османско единство“ е секуларна партия и в редиците ѝ има много привърженици на Франция и Англия. Опасявам се, че Негово Величество султанът се остави Германия да го подведе, но мисля, че това сега ще се промени.

— Много добре, ефенди — одобрително отвърна Калуст. — Бъдещето принадлежи на Англия, а не на Германия.

— Естествено. Самият аз настоявах пред Константинопол, че се нуждаем от…

Думите на посланика постепенно се превърнаха във фонов шум в съзнанието на госта. Монологът се въртеше около общи опорни точки и вече познати сведения за значението на Младотурската революция, необходимостта от обединена империя и добрите ѝ отношения с европейските страни. Калуст вече бе чувал тези приказки и докато кимаше и от време на време механично промърморваше по едно мхм, се любуваше на красивите килими в кабинета. Гордееше се със собствената си колекция, но от известно време търсеше нещо различно. Изобразителното изкуство. Уредникът на Националната галерия сър Кенет Барк бе събудил интереса му към картините. Винаги ги бе харесвал, но никога до степен, че да обмисля да ги колекционира. Все пак, благодарение на сладкодумните си беседи, уредникът бе успял да събуди любопитството на арменеца.

— … под влиянието на Салим бей, който настояваше да…

Като чу посланикът да споменава името на турския му приятел, Калуст се сепна от мислите си и едва не подскочи.

— Салим бей ли? — учуди се той, връщайки се в реалността. — Какво за него?

Изненадан от въпроса, посланикът прекъсна монолога си.

— Той е в управлението. Не знаехте ли?

— Моля?

— Да. Както сигурно сте чули, той бе изпаднал в немилост в двора на Негово Величество султана заради връзките си с „Османско единство“. Но сега, когато партията взе властта, бе назначен в администрацията на новия велик везир.

— Не думайте! В кое министерство?

— На финансите — отвърна посланикът, учуден, че за събеседника му всичко това бе новост. — Нима не знаете? Той е новият финансов министър на Османската империя.

Първоначалното учудване на арменеца прерасна в тиха еуфория. Умът на Калуст кипеше от идеи; това променяше всичко. Щом Салим бей беше в управлението, може би той отново можеше да се домогва до концесия в Месопотамия. Развълнува се още повече, когато, след като разговорът приключи, османският посланик се прокашля и най-сетне мина на въпроса, поради който бе поканил госта си, като го уведоми, че има предложение за него.

— Всъщност идеята е на Салим бей — обясни дипломатът. Той дълбоко ви уважава и благодарение на вашите познания и положение ви смята за идеалния човек, който може да помогне на правителството по патриотичните въпроси, които се задават на дневен ред.

— На ваше разположение съм, ефенди — заяви арменецът, заинтригуван и в очакване. — Още повече, щом предложението идва от Салим бей, на когото истински се възхищавам.

— О, чудесно! Радвам се да го чуя. — Домакинът се изправи и взе някакъв документ от бюрото. Върна се на мястото си и се взря в госта си. — Имайки предвид вашата квалификация и факта, че сте постоянно пребиваващ в Лондон, като пътувате често и до Париж, бихме искали да ви назначим за финансов съветник на посолствата ни в двата града. — Разбира се, не знам дали ангажиментите ви ще ви позволят да изпълнявате тази длъжност…

Предложението изненада Калуст.

— Аз… — поколеба се той. — Вижте, аз вече не съм поданик на Османската империя. Преди няколко години получих британско гражданство и…

Домакинът махна с ръка.

— Знаем това и, повярвайте ми, за нас няма никакво значение.

— О, добре… — отново се подвоуми той, но само за миг. — Щом е така, ефенди, за мен ще е чест. Разбира се, че приемам.