Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Извинете — заговори Калуст, — къде е картината, която бе окачена тук? Не ми казвайте, че сте я продали.

Мъжът се приближи до указаното място и веднага разбра за коя картина става дума.

— А, питате за „Изглед към Доло от река Брента“? — Посочи нагоре. — Свалихме я и я качихме на първия етаж. Искате ли да я видите?

— Ако е възможно…

Тримата се качиха на горния етаж по нестабилна вита стълба, самата тя също произведение на изкуството, и там видяха картината — малка, но великолепна — маслена боя върху парче дърво, малко по-голямо от човешка длан. Управителят на галерията също я огледа възхитен, сякаш и той я обожаваше.

— Отличен избор! — възкликна той одобрително. — Шедьовър на Франческо Гуарди. Забележителен художник, не мислите ли? Истински гений в изобразяването на Венеция!

В този миг Калуст взе решението, което дълго време бе обмислял.

— Купувам я.

Той още не го знаеше, но това бе истината: спонтанното желание да притежава картината, завладяло го през този ден, всъщност бе резултат от бавно осмисляне в продължение на години — от деня, в който баща му му даде онази меджидия, с която купи първата си декадрахма, до мига, в който изпиваше с очи „Изглед към Доло от река Брента“ в компанията на сър Кенет Барк.

КРИКОР ПОСЕЩАВАШЕ ВИНАГИ ЛЮБИМОТО СИ МЕСТЕНЦЕ на Хай Стрийт , когато се разхождаше около училището. Казваше се чайна „Корнфлауър“, но той, който миналата седмица бе навършил тринадесет години, всъщност бе привлечен от витрината. Или по-точно от изложеното на петте лавици, които се виждаха през вълшебното стъкло.

— Ах! — въздъхна приятелят му Роджър, когато двамата за пръв път минаха покрай чайна „Корнфлауър“. — Ягодови тарталети! — Той лакомо облиза устни. — Апетитно!

На Крикор направо му потекоха лигите. На всеки рафт имаше по дванадесет тарталети, всяка с по три ягоди и щедро количество кадифен крем. Какво мъчение само! Момчетата нетърпеливо пребъркаха джобовете си и извадиха всичко, което имат. Младият Саркисян бе получил седмичната си издръжка от три пенса предишния ден и пръстите му стискаха парите. Дали ще стигнат?

— Едно пени за тарталета — отвърна продавачът, когато двамата се изправиха пред тезгяха. — Колко искате?

Тъй като имаше цели три пенса, Крикор купи три тарталети, докато Роджър, който разполагаше с два пенса, си взе две. Погълнаха ги за по-малко от две минути и отново се върнаха до витрината, за да позяпат останалите сладкиши. Искаха още, но вече нямаха пари.

Докато все още облизваше остатъците от крем в ъгълчетата на устата си, Крикор се улови, че пресмята наум. Искаше да изпразни и петте рафта на чайна „Корнфлауър“, но за това се нуждаеше от солидна сума. Тъй като една тарталета струваше едно пени, да изяде всичко, щеше да му струва шейсет пенса; с три пенса на седмица трябваше да спестява цели два срока.

— Не знам как — убедено заговори той на приятеля си, — но се кълна, че един ден ще събера парите, ще дойда тук и ще изям всички тарталети. До последната, ще видиш!

Не го направи. Но витрината със сладкиши представляваше първият житейски изпит за познанията му по математика и тяхното прилагане в реална ситуация. Една тарталета струваше едно пени. Осъзна, че сметките му идваха отвътре.

Научи се също да се справя с лишенията, нещо, което не познаваше, докато живееше с родителите си. Въпреки че Орли Фарм бе интернат за деца на богати родители, училището се славеше със строгата дисциплина. Не се гледаше с добро око на учениците, които се радваха на щедра седмична издръжка; те незабавно бяха привиквани в кабинета на домакинката с препоръки да харчат по-умерено.

Спартанският режим в училището включваше и душове със студена вода, които се превръщаха в истинско наказание през зимата, когато температурите понякога падаха под нулата. Добре че се подлагаха на това само веднъж в седмицата. Иначе, за да се измият, учениците от интерната прибягваха до големи кани с ледена вода, с която криво-ляво се намокряха на мивката в стаите си, което не даваше особен резултат. Предвид условията, които имаха, не можеше да се каже, че винаги ходеха чисти и спретнати, но повечето от учениците предпочитаха да вонят, отколкото всеки ден да се подлагат на ужасно миене с ледена вода.

— Студената баня — обясни домакинката, когато веднъж Крикор я попита, — представлява основна част от формирането на характера на джентълмена.

— Моля? — учуди се младежът. — Какво общо има банята с човешкия характер?