Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Това доказва нещо, в което винаги съм вярвал — отбеляза арменецът. — Красотата е неделима част от доброто.

— Красотата вече е свързвана и със смисъл — отвърна сър Кенет, забързвайки крачка, за да догони приятеля си. — От рисунките в Ласко до великите платна на Констабъл, от валсовете на Чайковски до поемите на Кийтс, от прозата на Уайлд до скулптурите на Микеланджело изкуството е постоянно търсене на смисъла на живота. Съпреживяването на красотата ни кара да вярваме, че светът има цел, нещата изпълняват отредената им роля и заемат определеното им място. — Кенет спря и въодушевено разпери ръце, сякаш за да обхване пространството наоколо. — Когато съзерцаваме милиардите звезди, които обсипват черното небе, или спираме да се насладим на мелодията на скореца, скрит сред листата на чинара, или да усетим плътната мъгла, която обагря лондонските улици в тайнствено сиво, прелестната изненада, която откриваме, ни доказва, че светът е специално място и като част от него ние също сме специални, благословени от божествено докосване, сякаш самите ние сме божествени. Вселената, която прегръща тези чудеса, прегръща и нас, идва при нас и ние се потапяме в нея, сякаш сме едно цяло. Красотата едва доловимо ни показва, че животът има смисъл. Може да не знаем какъв е той, но познавайки красотата, някак усещаме, че го има, и именно поради това, драги приятелю, вие и аз, а и много други, се чувстваме така развълнувани от всичко, що е красиво. Когато търсим красота, всъщност търсим цел на собственото си съществуване.

Тръгнаха отново, като известно време никой не продумваше. Калуст размишляваше върху думите на Кенет и се опитваше да открие смисъла на естетиката, взирайки се в лицето на учителя си по изкуство като покорно на стопанина си куче. При Лечестър Скуеър завиха надясно и потънаха в уличките пред Ковънт Гардън .

— Тогава бихме могли да кажем, сър Кенет, че красотата е проявление на божественото.

— Щом така ви харесва — съгласи се уредникът на Националната галерия. — Чрез красотата на природата намираме смисъла на Вселената, а чрез изкуството изразяваме божествената искра, която гори вътре в нас.

— Затова ли красотата е лицето на доброто?

— Ако вярвате, че бог е добро, може би да. — Той отново махна с ръка към улиците наоколо. — Когато Чарлз Дикенс решил да ни покаже покъртителната мизерия, в която живеят децата по лондонските улици, написал „Оливър Туист“ — творба, която намираме за хубава, защото застава на страната на доброто и ни принуждава да съзрем злото, което живее сред нас. — Той се намръщи. — Но все пак не мисля, че изкуството задължително трябва да бъде морално. Това би му отнело красотата.

Този път Калуст се спря насред тротоара и се взря в приятеля си, понечвайки да възрази.

— Интересна идея — отбеляза той. — Но не смятате ли, че е възможно да съществуват много красиви неща, които са лоши.

— Красотата и доброто са субективни и относителни понятия — заяви сър Кенет Барк и поднови крачка. — Както ви казах преди малко, когато нещо ни заплашва, ние го намираме за страховито. Изригващият вулкан е красив, когато го наблюдаваме отдалеч, но и ужасяващ, когато заплашва живота. — Замълча за миг. — Обаче е вярно, че съществува красота, която може да бъде оприличена на нещо зло. Вагнер например е бил гениален музикант, но същевременно — нетолерантен човек и антисемит. Та той открито подкрепял гоненията на евреи. Как да оценим оперите му, след като е бил толкова отвратителен човек?

— А има ли значение какво всъщност си е мислел Вагнер? — запита арменецът. — Трябва ли фактът, че познаваме лошата му човешка страна, да влияе на мнението ни за неговата музика? Защо не приемем, че един несъвършен артист е способен да създаде съвършена творба? Ако хубавото изкуство може да се твори само от добри хора, светците биха били най-великите творци. А не това е истината, нали? Доколкото ми е известно, по-голямата част от хората на изкуството въобще не са светци.

Уредникът на Националната галерия спря пред една витрина, украсена с няколко маслени и акварелни платна. На табелата на вратата пишеше „Ричардсън“

— Предавам се! — възкликна той с ослепителна усмивка. — Вашите разсъждения, драги ми Саркисян, доказват, че имате душа на естет.

Кенет се обърна и влезе в сградата, последван от Калуст. Без да губят време, те се отправиха към картината, от която арменецът бе привлечен и която не излизаше от мислите му още от първото посещение. Когато стигнаха обаче, тя не беше на мястото си и разтревожени, те отидоха при управителя на галерията.