Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

— Мистър Чърчил, забелязали ли сте, че параходите изпускат черни облаци дим? Това позволява на врага да забележи приближаването им отдалеч и затруднява всяка изненадваща маневра. Моторните кораби не оставят никаква диря във въздуха, което ги прави почти невидими, когато са далеч. Ако германците се сдобият с такива, а ние си запазим въглищата, нашите кораби ще се превърнат в движещи се мишени. После идва проблемът със захранването на пещите. При моторните кораби е лесно, тъй като горивото е течно и трябва само да се налее в двигателя. Но не така стоят нещата с въглищата, както знаете. Една четвърт от екипажа непрекъснато хвърля въглища в пещите, което е истинско разхищение на работна ръка. Случвало ни се е по време на битка да преразпределяме мъжете на оръдията да хвърлят въглища в пещите. Това е опасно и ни прави по-уязвими в решителни моменти на битка. Петролът спестява и този проблем.

Първият лорд на Адмиралтейството вдигна ръце, давайки да се разбере, че се предава, и заговори с пура в уста.

— Добре, добре, разбрах! — възкликна Чърчил. — Но за какво ни е водка, щом имаме уиски?

Думите му накараха всички присъстващи почти едновременно учудено да повдигнат вежди.

— Моля?

— Този въпрос ми задават министрите винаги, когато заговоря за модернизирането на флота с моторни кораби. Имаме планини от въглища в Уелс и нито капка петрол на огромната ни територия. Защо да заменяме въглищата, с които разполагаме, с петрол, който нямаме?

— Извинете, мистър Чърчил — каза Хендрик, — но „Роял Дъч Шел“ разполага с петролни концесии на много места в света. В състояние сме без проблем да гарантираме доставките.

— „Англо-Персиян“ също — побърза да добави Дарси. — Кладенците ни в Персия разполагат с достатъчно петрол, за да осигурят военноморския ни флот за десетилетия напред.

В отговор Първият лорд на Адмиралтейството издуха нов облак дим и изглеждаше изцяло съсредоточен в пурата, която прехвърляше между пръстите си.

— Всичко това е много хубаво — каза той, без да вдигне поглед. — Но какво ще стане, ако врагът прекъсне доставките на гориво по време на война? Какво ще правим тогава?

Изправени пред такъв песимистичен сценарий, мъжете не отговориха. Знаеха, че проблемът е напълно възможен, и никой от тях нямаше решение. Освен ако не открият петрол в земите на Негово Величество… Там беше сериозен проблем.

— Значи, казвате — промърмори адмирал Фишър, — че ако изберем петрола, няма да имаме сигурност на доставките…

— Точно така.

В кабинета отново настъпи напрегната тишина. В този момент един от присъстващите се размърда и енергично поклати глава.

— Не виждам проблем.

— Моля?

Калуст, който дотогава не бе обелвал и думичка, се прокашля и се наведе към масата, което му придаде внушителен вид, въпреки дребното му тяло.

— Какво се пее в онази наша патриотична песен? — попита той с мек тон. — Britannia rules , нали? Ето ви отговора. Britannia rules ! [70]

— Не ви разбирам — отвърна Чърчил. — Какво имате предвид?

Изражението на арменеца с британско гражданство остана непроницаемо, сякаш носеше маска.

— За да владеем моретата, трябва да минем на петрол. Като контролираме морските пътища, никой няма да може да спре доставките ни. Това е отговорът. Превъзходството във военното корабоплаване е едновременно средство и цел. Разбирате ли?

Естествено, разбраха. Останалите двама мъже от петролния бизнес и адмирал Фишър се усмихнаха пред простото и все пак брилянтно решение, но Първият лорд на Адмиралтейството все още обмисляше последните думи на арменеца. Не беше лесно да реши.

— Значи, според вас, ако използваме петрол, проблемът с доставките ще се разреши от само себе си, защото гарантира контрол над океанските пътища? — Той бавно изпусна струя дим. — Признавам, че звучи примамливо. — Погледът му се спря върху адмирал Фишър. — Какво мислите?

Последва предвидимо възторжен отговор.

— Пълен напред към петрола!

Уинстън Чърчил погледна бележките си.

— Вече имаме петдесет и шест разрушителя, задвижвани изцяло от петрол, и седемдесет и четири подводници — пресметна той. — Крайното решение засяга крайцерите „Кралица Изабел“ — най-добрите ни бойни кораби. Трябва да построим пет, но все още не сме решили с какво гориво да ги захранваме. Ако изберем петрола, няма да има връщане назад, предвид че сигурността на доставките не е напълно гарантирана. Наистина ли мислите, че трябва да действаме?