Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Когато Роджър замина обаче, в сърцето на Крикор се настани някакво чувство за празнота. Бе свикнал на активни занимания и дни, изпълнени със задачи и ангажименти, затова след като сега изведнъж нямаше какво да прави, той се почувства потиснат. По това време баща му непрекъснато пътуваше между Лондон и Константинопол, за да се грижи за бизнеса. Тъй като „Ориент Експрес“ тръгваше от Париж, Калуст прекарваше доста време в апартамента си в „Риц“ на площад „Вандом“, където с радост се възползваше от услугите на младата си, палава красавица, осигурена от мадам Дюпре.

По време на една вечеря при последния му престой в Лондон, веднага след като супата бе сервирана, господарят забеляза тъжния поглед на сина си и се разтревожи.

— Какво става, Крикор? Защо е тази физиономия?

Шестнадесетгодишният младеж сви рамене.

— Няма нищо.

— Не ти вярвам. Изглеждаш така, сякаш са ти потънали гемиите. Какво става?

Момчето въздъхна.

Роджър ce върна вкъщи и сега няма какво да правя — каза той и отново въздъхна. — Ваканцията е непоносимо скучна…

Калуст се замисли за мрачното настроение на сина си. Изяде супата си мълчаливо, размишлявайки върху думите на Крикор. В продължение на няколко дълги минути в салона се чуваха само подрънкването на приборите и шепотът на Нунуфар, която наставляваше слугите.

Когато сервираха месото, главата на семейството вече знаеше какво трябва да направи и наруши проточилата се тишина.

— Какво възнамеряваш да учиш сега? — попита той. — В кой университет искаш да се запишеш?

Синът му го погледна, учуден от въпроса.

— В Оксфорд или Кеймбридж, разбира се — отвърна той, сякаш отговорът бе очевиден. — Нима има други подходящи университети за учениците от Орли Фарм ?

— И каква специалност?

— Ами… мисля си за класическа литература. Цялото ми образование е в тази сфера, за което трябва да ви благодаря. — Говореше със замечтано изражение. — Искам да споделя с вас, че много харесвам Хораций. О, той е великолепен! Знаете ли какво правя всяка вечер, преди да заспя? Чета по една негова ода. — Крикор тържествено вдигна ръка като същински актьор, декламиращ монолога си. — Maecenas atavis edite regibus, o et praesidium et dulce [71]…

— Добре, добре — прекъсна го баща му, който не бе в настроение за подобни рецитали. — Достатъчно.

Крикор изгледа баща си сериозно и, преструвайки се на изненадан, попита:

— Не ви ли харесва?

Калуст заби вилицата в парче ростбиф в голям глинен съд и го поднесе към чинията си.

— Това, което не ми харесва — отвърна той с нотка на раздразнение в гласа, — са тези твои планове.

Грубият тон на баща му го стресна.

— Защо, господине? Какво лошо има?

Господарят, който режеше месото си, остави вилицата и ножа върху чинията, за да посвети цялото си внимание на въпроса.

— Никой не си изкарва прехраната с Хораций или класическата култура — заяви той с тон, който не търпеше възражение. — Това е за аматьори. Класическите дисциплини служат само за да поддържат разговорите на приемите… Всъщност дори и за това не стават. — Категорично поклати глава. — Не. В никакъв случай няма да учиш класическа литература. Дори няма да се запишеш в Оксфорд или Кеймбридж.

— Какво? — попита уплашено пребледнелият Крикор. — И къде ще отида?

— В днешно време всеки, който иска да постигне нещо в живота, завършва специалност, свързана с наука или администрация — каза Калуст. — Не знам дали си забелязал, но водещата страна в научния прогрес е Германия. Струва ми се, че бъдещето ти като студент е именно там.

Крикор бе обзет от ужас.

— Какво? Но аз… аз дори не говоря немски!

— Ще го научиш, и то още сега! — заяви Калуст. — Твърдиш, че ти е скучно? Е, стягаш си багажа и по най-бързия начин заминаваш за Германия. Ще прекараш ваканцията там, учейки езика, и после ще запишеш някаква нормална специалност. Ще говоря с един приятел, който да уреди всичко.

— Но… но…

Баща му отново хвана ножа, но преди да започне да реже месото, го насочи към сина си.

— Утре отивам в Париж — каза той. — И ти идваш с мен.

Красавиците, които разнообразяваха живота на Калуст, бяха обществена тайна, но по време на престоя на Крикор в Париж арменецът се погрижи момичето да бъде преместено в друга стая, за да прикрие похожденията си. Синът му вече бе пораснал достатъчно, за да прекарва повече време с него, още повече че Крикор щеше да наследи бизнеса. Трябваше да го подготви, така както мадам Дюпре обучаваше младите момичета на терапевтичните услуги, които те му предоставяха в леглото на хотел „Риц“.