Жозе Родригеш душ Сантуш - Мъжът от Константинопол

Събитията изпреварваха мисълта на Хендрик, който вече не знаеше какво да прави, тъй като смяташе всичко това за неприемлива намеса в нормалното функциониране на пазара. Той се обърна и отчаяно погледна Калуст, сякаш търсеше помощ. Но арменецът не каза нищо. Все пак мълчанието му не се дължеше на факта, че не разбираше какво става. Напротив, той вече бе навързал нещата, които бе чул на предишните срещи, и далновидно бе проумял всичко.

— Вие искате да ни вземете Месопотамия.

При тези първи думи на арменеца Чърчил и Дарси не можаха да прикрият неприятната изненада, която се изписа по лицата им.

— Не извъртайте нещата по този начин — каза политикът. — Никой нищо не иска да взима.

— Следих внимателно всичко, което се случи до момента — каза спокойно Калуст, за разлика от резките изблиците на Хендрик. Той махна с ръка към домакина и президента на „Англо-Персиян“. — Очевидно е, че от самото начало двамата играете комбина.

— О, що за глупости!

— Дори мисля, че предварително сте подготвили думите си за пред нас. — Махна с ръка във въздуха, сякаш въпросът не го засягаше. — Но това няма значение. Трябва да решим как да се споразумеем, за да се измъкнем от тази ситуация. Какви точно са исканията ви?

Въпросът смути Чърчил и Дарси.

Виждайки, че дребният арменец е разкрил плана им, двамата смутено се спогледаха. Първият лорд на Адмиралтейството преглътна сухо, преди да отговори.

— Месопотамия.

При други обстоятелства отговорът би накарал Калуст да се усмихне, но това не се случи. Въпросът бе прекалено сериозен.

— Както ви казах, това вече го знам — отбеляза той. — Какво точно имате предвид? Какво включва бизнес планът ви?

Домакинът се облегна назад и си дръпна от пурата, както обичаше да прави винаги, когато чувстваше, че владее положението. Властта го опияняваше и той я упражняваше именно по този начин: събеседниците му трябваше да се подготвят за онова, което щеше да последва. Той се наведе над масата и се взря в Калуст и Хендрик сред облак дим, който се изви във въздуха като змия.

— В интерес на Обединеното кралство е „Англо-Персиян“ да се сдобие с всички акции на Турската петролна компания, принадлежащи на Турската национална банка, на „Роял Дъч Шел“ и на господин Саркисян — заяви той, говорейки бавно, за да бъде разбран правилно. — Тази сутрин разговарях с представители на Турската национална банка и те се съгласиха да продадат своя дял на „Англо-Персиян“. Дори побързаха да уточнят, че приоритетът им не е петролът, а банковото дело. Разумни хора. Затова имайте добрината също да продадете акциите си на „Англо-Персиян“.

Както можеше да се очаква, Хендрик отново реагира бурно.

— Никога!

Уинстън Чърчил прониза холандеца със смразяващ поглед, сякаш той не бе нищо повече от досадна муха, която лесно може да смачка.

— Господин Ван Тигелен, ако наистина милеете за британските интереси така, както твърдите, сега е моментът да го докажете. Продайте акциите си на „Англо-Персиян“.

Директорът на „Роял Дъч Шел“ скочи на крака, целият се тресеше от възмущение.

— Това е пълен абсурд! Как е възможно да искате подобно нещо? Ще се оплача на моето правителство! Една компания с холандско участие, която има законен дял в британска компания, е подложена на натиск да се откаже от собствените си права! Това не може да се толерира!

— А! — възкликна Чърчил. — Значи, все пак е холандска компания.

— Частично. Англо-холандска. Никога не съм го крил. И моето правителство ще научи за отчаяния ви опит да ни отнемете петрола в Месопотамия!

Първият лорд на Адмиралтейството безразлично сви рамене.

— Не се страхувам от Холандия.

— Вие може би не — отвърна саркастично Хендрик. — Но бъдете сигурен, че застрашава британските интереси в нашите колонии; например вашите предприемачи в Нидерландските Източни Индии и техния бизнес. Ето тези интереси ще пострадат благодарение на холандското правителство!

Домакинът допуши пурата си. С преднамерено бавни движения Уинстън Чърчил стана, извади от чекмедже кутия пури, взе си една, сряза я в края и я запали с кибритена клечка. Бавно изпусна ароматния дим през устата и се върна на мястото си с блуждаещ поглед.

— Какво предлагате тогава?

— Турската национална банка е съгласна да продаде акциите си на „Англо-Персиян“, нали така? — припомни Хендрик, вече по-спокоен, след като заплахата му бе постигнала ефект.

— Това са тридесет и пет процента от Турската петролна компания — най-големият и доста щедър дял. Предлагам „Англо-Персиян“ да остане с това участие и приключваме темата.