Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Домът ми наистина бе нападнат. Поради причини, които са ни все още неизвестни, нападателят не е поискал да ни убие. Семейството ми е добре. Повярвайте ми, искам да разбера всичко за това нападение повече от всеки друг. Искам да пипна това копеле, което и да е то. — Вдигнах гипсираната си ръка, та всички да я видят. — Единият куршум проби китката ми, а другият — коремната област, но е излязъл, без да засегне нищо. Чернодробната артерия не бе докосната, както бе казано. Дума да няма, бях здравата раздрусан, но ЕКГ-то ми изобщо не показваше „намалена активност“. Това бе заради Пиърс. Кайл? Защо не запълниш още някоя и друга дупка от ония, дето сам ги измисли?

Това бе план на Кайл Крейг и той се обърна към агентите:

— Алекс е прав за Пиърс. Той е хладнокръвен убиец и това, което се надяваме да сторим тази вечер, е опасно. Малко е необичайно, но ситуацията го изисква. Вече няколко седмици Интерпол и Бюрото се опитват да заложат капан на хлъзгавия господин Смит, за когото сме убедени, че е Томас Пиърс. Досега не успяхме да го хванем с доказателства и затова не бихме желали да направим нещо, което би го изплашило, би го накарало да побегне.

— Да ви кажа, той е един зловещ и гаден кучи син — допълни Джон Сампсън от мястото си до мен. Усещах как с усилие сдържа гнева си, мъчи се да го потисне. — И копелето е много внимателно . Не можах да го хвана в нищо подобно на грешка, докато работех с него. Пиърс играеше ролята си перфектно.

— Ти също, Джон — похвали го Кайл. — Детектив Сампсън също бе посветен в играта — обясни той на агентите.

Само преди няколко часа Сампсън бе с Пиърс в Ню Джърси. Той го познаваше по-добре от мен, но не по-добре от Кайл или Сондра Грийнбърг от Интерпол, която първа бе съставила психопортрет на Пиърс и сега работеше с нас в Куонтико.

— Как действа той, Сондра? — обърна се към нея Кайл. — Разкажи ни какво си забелязала.

Инспекторката от Интерпол бе висока, внушително изглеждаща жена. Работеше по случая в Европа вече близо две години.

— Томас Пиърс е арогантно копеле. Повярвайте ми, той се надсмива над всички нас. Абсолютно сигурен е в себе си. Никога не спира да хвърли поглед през рамо. Понякога и аз се съмнявам дали не е извънземен. Но мисля, че скоро ще изгърми. Напрежението, на което го подлагаме, вече си казва думата.

— Това става все по-ясно и по-ясно — подхвана Кайл мисълта й. — В началото Пиърс бе много хладнокръвен. Заблуди всички. Бе абсолютен професионалист като всички агенти, които сме имали досега. Никой тогава не повярва, че той може да е убил Изабела Кале. Не допусна нито една грешка. Мъката му по нея бе невероятна.

— Истински убиец, дами и господа — подзе Сампсън отново със силен глас. — Адски умен при това. Добър следовател. Остър инстинкт и строга самодисциплина. Събра две и две и отиде право при Саймън Конклин. Мисля, че се състезава с Алекс.

— И аз така мисля — кимна Кайл. — Много противоречива личност. Вероятно не знаем и половината от това, което е. И точно от това се страхувам.

Кайл беше дошъл при мен със случая „господин Смит“ още преди Сонежи да започне откачените си стрелби в Юниън Стейшън. После бяхме говорили още веднъж, когато закарах Рози на контролен преглед в Куонтико. Работех с него неофициално. Работех по психопортрета на Томас Пиърс заедно със Сондра Грийнбърг. Когато ми забиха два куршума у дома, Кайл се спусна към Вашингтон, побъркан от тревога. Обаче ударът по мен изобщо не бе толкова лош, колкото си мислеха хората.

Именно Кайл беше този, който реши да рискува. Какво ще стане, ако натовари Пиърс с моя случай? Това щеше да бъде начин да го наблюдават, да прилагат натиск върху него. Кайл вярваше, че Пиърс ще окаже съпротива. Огромно его, невероятна самоувереност. Кайл беше прав.

— Пиърс ще гръмне — каза Сондра Грийнбърг. — Казвам ви го. Не знам какви точно ги мъти главата му, но той е на границата.

Съгласен бях със Сондра.

— Ще ви кажа какво ще стане по-нататък. Двете личности започват да се сливат. Господин Смит и Томас Пиърс скоро могат да се слеят в едно. Всъщност у него, изглежда, избледнява именно личността на Томас Пиърс. И си мисля, че тъкмо той ще накара господин Смит да елиминира Саймън Конклин.

Сампсън се наведе напред и прошепна в ухото ми:

— Мисля, че е време да се запознаеш с господин Пиърс и господин Смит.

Ето това беше. Краят. Все някой път трябваше да дойде.

Всичко, което успяхме да измислим, до седем часа същата вечер бе стриктно разпределено из Принстън. През изминалите години Томас Пиърс вече бе доказал, че е хлъзгава риба, почти като фантом. И продължаваше по тайнствен начин ту да влиза, ту да излиза от ролята на господин Смит. Но явно бе готов всеки момент да изгърми.