Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Същата вечер, както правел това вече от шест месеца насам, в апартамента на Изабела и Пиърс дошъл един лекар на име Мартин Строу. Този лекар и Изабела имали любовна връзка. Докторът бил обещал да зареже жената и децата си заради нея.

Изабела била заспала, когато Пиърс се прибрал в апартамента на Инман Стрийт. Знаел, че доктор Мартин Строу е идвал на гости на Изабела и преди това. Бил ги виждал и друг път. Няколко пъти ги проследил из Кеймбридж, а също и веднъж-дваж на пикник извън града.

Още като отворил вратата, той с всяка фибра на тялото си усетил, че доктор Мартин Строу е бил тук. Миризмата на доктора не можела да бъде сбъркана с никоя друга и на Пиърс му се приискало да изреве от ярост. Никога не бил лъгал Изабела, дори не си и помислял да го прави.

Тя била заспала в спалнята им. Той застанал над нея и известно време постоял така. Обичал да я гледа как спи, да се взира в отпуснатото й от съня лице. И винаги си казвал, че позата, която заема, като спи, означава невинност.

Усетил, че Изабела е пила вино. Подушил аромата на дъха й, както бил наведен над нея.

Тази нощ си сложила и парфюм. За Мартин Строу.

„Жан Пату’с Джой“ — много скъп парфюм. Той й го бил подарил за миналата Коледа.

Томас Пиърс навел глава и заплакал, заровил лице в дланите си.

Дългата червена коса на Изабела била спусната свободно и се била разпиляла по възглавницата. За Мартин Строу.

Мартин Строу винаги лягал в лявата страна на леглото. Септумът 31 31 Преградката, разделяща двете ноздри. — Б.пр. му бил изкривен и с дясната ноздра не можел да диша добре. Трябвало да се погрижи за това и да си оправи носа по оперативен път, но все не му оставало време.

Томас Пиърс знаел това. Той вече бил проучил Строу, мъчел се да разбере що за човек е, мъчел се да разбере така наречената хуманност у него като лекар.

Пиърс разбрал, че ще трябва да действа веднага, че няма много време.

Паднал върху Изабела с цялата си тежест, с цялата си сила и мощ. Инструментите му били готови. Тя се опитала да окаже съпротива, но той не й дал да мръдне и сграбчил със силните си ръце лебедовата й шия. Стъпалата си проврял под матрака за контра.

От борбата между тях гърдите й се разголили и той си припомнил колко „сексапилна“ и „ужасно красива“ била Изабела, как двамата „много си подхождали“ — направо Ромео и Жулиета от Кеймбридж. Каква гадна лъжа се оказало всичко това. Мит. Становище на хора, които не могат да видят по-далеч от носа си. Тя не го обичала, но затова пък той я обичал толкова много. Изабела го карала да се чувства , сякаш живее един-единствен път през целия си живот.

Томас Пиърс я гледал. Очите на Изабела блестели като мътни огледала. Устата й останала изкривена на една страна. Кожата й все още била като кадифе под пръстите му.

— Не знам какво правя — казал той накрая. — Сякаш съм излязъл от самия себе си и се гледам отстрани. Въпреки това… не мога да ти кажа колко жив се чувствам в момента.

Всеки вестник и всяко списание, телевизия и радиостанция отразили случката до най-малката мрачна подробност, но никой всъщност не знаел какво се е случило в действителност, какво е изпитал той в спалнята, стиснал шията на Изабела и вперил поглед в гаснещите й очи.

Изрязал сърцето на Изабела.

Вдигнал го в дланта си — все още пулсиращо, все още живо — и с упоение го загледал как затихва.

После нанизал сърцето на харпуна за подводен риболов.

„Пронизал“ 32 32 Пиърс на английски означава пронизвам, пробивам, прониквам. — Б.пр. го. Това била нишката, която оставил. Първата нишка.

Изпитал чувството — нещо като шесто чувство, — че вижда как духът на Изабела напуска тялото й. После почувствал как и неговата душа поема подир него. Твърдо вярвал, че тази нощ той е умрял заедно с Изабела.

През същата нощ от тази смърт в Кеймбридж се родил Смит.

Томас Пиърс се превърнал в господин Смит.

— Томас Пиърс е господин Смит — казах аз на агентите, събрали се в Куонтико. — Ако някой от вас все още се съмнява в това дори съвсем малко, нека не идва. Може да се окаже опасно за вас и за цялата група. Пиърс е Смит и досега е убил деветнадесет души. И още ще убие.

Говорех вече няколко минути и сега за малко спрях. Имаше въпрос от групата. Всъщност бяха няколко. Как да им се сърди човек — аз самият бях пълен с въпроси.

— Може ли за миг да ви прекъсна? — обади се един от по-младите агенти. — Вашето семейство наистина е било нападнато, нали? И вие наистина сте пострадали.