Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Мазето нямаше прозорци. Всичко бе потънало в прах и паяжини, а в ъгъла се чуваше шумно капеща мивка. От тавана, вързани на конци, висяха свили се на тръбички снимки.

Сърцето ми биеше в гърдите като чук. Започнах да развивам снимките една по една и да ги разглеждам. Всички бяха на Саймън Конклин — снимки на стопанина, изпъчен в различни пози. Изглежда, бяха правени вътре в къщата.

Насочвах фенерчето в различни посоки, стараейки се да не пропусна нещо. Подът бе покрит с мръсотия и останали от строежа на основите камъни. Имаше и някаква древна медицинска апаратура — кислородна бутилка с все още прикрепени към нея маркучи и уреди, система за гликоза, проходилка с прикрепено към нея нощно гърне.

Погледът ми последва лъча на фенерчето към отсрещната страна — южната стена на къщата. Влакчето на Гари Сонежи!

Намирах се в къщата на най-добрия приятел на Гари, единствения му приятел на този свят, човека, който бе нападнал Алекс Крос и семейството му във Вашингтон. Бях сигурен в това. Бях сигурен, че съм разрешил случая.

Бях по-добър от Алекс Крос.

Ето, казах си го.

Играта започва.

Кой е котката? Кой е мишката?

Дузина от най-добрите агенти на ФБР се бяха събрали в неравна редица на малкото летище в Куонтико, Вирджиния. Зад тях се виждаха два мастиленочерни хеликоптера, готови за излитане. Агентите бяха със сериозен вид и напрегнат поглед, но в очите на някои се четеше и изненада.

Застанал пред тях, усетих как краката ми треперят и коленете ми едва не се удрят едно о друго. Никога не съм бил по-нервен и по-несигурен в себе си. Освен това никога не съм бил толкова отдаден, на какъвто и да е случай.

— За тези, които не ме познават — казах аз, правейки пауза не за ефект, а от нерви, — казвам се Алекс Крос.

Мъчех се да им покажа, че съм физически много добре. Бях обул широки панталони цвят каки и синя памучна риза с дълги ръкави, с отворена на гърдите яка. Правех всичко възможно да скрия плетеницата белези по тялото ми.

Много страхотни мистерии щяха да се разбудят в следващите няколко часа. Мистерии, свързани с жестокото и страхливо нападение у дома във Вашингтон — кой го бе извършил. Главозамайващи мистерии за масовия убиец господин Смит, а също и за Томас Пиърс от ФБР.

Виждах, че по лицата на някои от агентите бе изписано смущение. Появата ми като че ли ги бе сварила неподготвени.

Не им се сърдех, тъй като знаех, че онова, което бе направено, бе абсолютно необходимо. И, изглежда, бе единственият начин да се залови ужасният и страховит убиец. Такъв беше планът и той бе погълнал цялото ни внимание.

— Както сами можете да се уверите, слуховете за неизбежната ми кончина са били силно преувеличени — продължих аз, усмихвайки се. Това като че ли поразчупи леда между мен и агентите. — Чувствам се много добре. Официалните изявления на болницата „Сейнт Антъни“: „не се очаква да преживее раните си“, „много тежко състояние“, „вероятността състоянието на доктор Крос да се подобри, е почти равна на нула“ — бяха, както вече казах, силно преувеличени, а понякога и чисти лъжи. Всички те бяха предназначени за Томас Пиърс. Ако трябва да се сърдите на някого, сърдете се на Кайл Крейг.

— Да, определено можете да се сърдите на мен — потвърди Кайл, застанал до мен заедно с Джон Сампсън и Сондра Грийнбърг от Интерпол. — Алекс не искаше да правим това. Всъщност изобщо не искаше да го намесваме, доколкото си спомням.

— Точно така, но сега вече съм намесен. Затънал съм до шия в това. Скоро и вие ще затънете. Двамата с Кайл ще ви разкажем всичко.

Обхваналата ме преди малко нервност вече бе почти изчезнала. Поех дълбоко дъх и продължих:

— Преди четири години един току-що дипломирал се студент медик открил приятелката си убита в техния апартамент в Кеймбридж. Това е установила полицията навремето. Становището бе по-късно потвърдено и от ФБР Обаче позволете ми да ви разкажа нещо за самото убийство. Да ви разкажа какво според нас двамата с Кайл е станало. Ето как е протекло всичко през онази нощ в Кеймбридж.

Томас Пиърс прекарал ранните вечерни часове на чашка с приятели в един бар на име „Джулиънс“ в Кеймбридж. Приятелите били все току-що дипломирани студенти медици и всички започнали запоя от два часа следобед.

Пиърс поканил Изабела да отиде с него, тя отказала, но въпреки това, както тя сама настояла, той можел да отиде, да си побъбри с приятелите и да поизпусне малко парата. Заслужавал го.