Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Патерсън - Котка и мишка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1999, ISBN: 1999, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Котка и мишка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Котка и мишка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Алекс Крос се завръща.А с него и злият му гений-жестокият сериен убиец Гари Сонежи.Излязъл от затвора,Сонежи е решен да стане топновина в телевизионните емисии.Когато поредният му неочакван ход е да се самозапали,всички предполагат,че кошмарът е свършил.Но една вечер д-р Крос и семейството му са пребити от неизвестен мъж,а делото носи почерка на Сонежи.Очевидно зловещата игра на котка и мишка продължава,този път с новучастник-тайнствения г-н Смит.

Котка и мишка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Котка и мишка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

8.

Ти си там някъде.

Той методично оглеждаше чакалнята, претъпкана от хилядите отиващи на работа или връщащи се от отпуск пътници. Точно в този момент по нищо не личеше, че животът на някой от тях може би изтича. Никой, изглежда, не вярваше, че на него, именно на него , всеки момент може да му се случи нещо ужасно и непоправимо.

Сонежи наблюдаваше една оживена групичка ученици в яркосини блейзъри и колосани бели ризи. Хлапета, проклети хлапета. Те се кискаха и притичваха да хванат влака с пресилено жизнерадостна крачка. Изобщо не обичаше щастливи хора, особено пък тъпи хлапаци, които си мислят, че са хванали света за топките.

Откри, че оттук може да долавя и миризми — на нафта, на люляк и рози от цветарските магазинчета долу, на месо и подправки от ресторантите. Усети, че е гладен.

Кръгчето на мерника му бе с черен централен целик, вместо с по-често срещаните кръстосани нишки. Предпочиташе тези с целик. Гледаше как разнообразието от цветове и форми влиза и излиза от смъртоносния обсег на огъня. Именно това малко кръгче сега бе неговият свят — свит като че ли в шепата му, хипнотизиращ с близостта си.

Централният целик легна върху широкото набръчкано чело на уморено изглеждаща бизнес дама на около петдесет — петдесет и пет години. Жената бе слаба и нервна, с измъчени очи и бледи устни.

— Ха сега кажи „лека нощ“, хубавице — прошепна той. — Лека нощ, Ирене. Лека нощ, госпожо Никоя.

Почти бе натиснал спусъка, почти бе сложил начало на сутрешната касапница, когато внезапно го отпусна в последния момент.

Не заслужава първия изстрел — каза си той, упреквайки се за проявеното нетърпение. — Нищо специално няма в нея. Просто минувачка. Поредната крава от средната класа.

Целикът се спря, привлечен като магнит, върху кръста на носач, забутал пред себе си натоварена със сандъци и куфари количка. Носачът бе висок, добре изглеждащ чернокож мъж — точно като Алекс Крос , помисли си Сонежи. Тъмната му кожа проблясваше като махагонов фурнир.

В това се състоеше атракцията на мишената. Той харесваше образа, но кой би разбрал неуловимия, специален смисъл, освен самия той? Не, трябваше да се съобразява и с гледната точка на другите. Тъкмо сега трябваше да мисли като другите.

Той отново премести кръгчето — окръжността на смъртта. Имаше учудващо огромен брой пътници в тъмносини костюми и бели ризи. Бизнес овце.

В кръга внезапно влязоха образите на баща и син, изтикани там сякаш от самата Божа ръка.

Гари Сонежи пое дъх. После бавно го изпусна. Това беше специалният му ритуал за стрелба, практикуван години наред в горите. Толкова пъти си бе представял този момент. Да повали абсолютно непознат човек, ей така, без никаква видима причина.

Той внимателно, много внимателно започна да натиска спусъка назад.

Тялото му бе напълно неподвижно, кажи-речи безжизнено. Усещаше едва доловимия пулс в ръцете си, туптенето в шията, приблизителния ритъм на ударите на сърцето си.

Изстрелът прозвуча шумно в ушите му и звукът като че ли последва куршума надолу към чакалнята. На няколко сантиметра над дулото се издигна тънка струйка дим. Красива гледка!

Главата на момчето се пръсна в кръга на мерника. Прекрасно! Разлетя се на парчета пред очите му. Големият взрив в миниатюрен мащаб, а?

След това Гари Сонежи натисна спусъка втори път. Уби бащата още преди да е успял да изпита мъка. Не чувстваше абсолютно нищо към никого от двамата. Нито любов, нито омраза, нито жалост. Не трепна, не се стегна, дори окото му не мигна.

За Гари Сонежи вече нямаше никакво връщане назад, никой вече не можеше да го спре.

9.

Пиков час! Осем и двадесет сутринта. Всемогъщи боже, не! Някакъв откачалник вилнее из Юниън Стейшън!

Двамата със Сампсън тичахме по тротоарите на претъпканите със спрели возила ленти на Масачузетс Авеню. Автомобилната колона се точеше и в двете посоки, докъдето поглед стига. Ако се съмняваш, бягай! Максимата на някогашния Чуждестранен легион.

Колите и камионите отчаяно надуваха клаксони и тромби. Пешеходците крещяха и тичаха или към, или от гарата. Навсякъде бъкаше от полицейски коли.

Далеч напред по Норт Капитол вече се виждаше гранитната сграда на гарата заедно с всичките й пристройки и нови добавки. Около нея всичко бе сиво и мрачно, с изключение на тревата, която изглеждаше необичайно зелена.

Сампсън и аз прелетяхме покрай новата сграда на „Търгуд Маршал Джъстис“ и изведнъж чухме изстрелите откъм гарата. Наистина прозвучаха като че ли отдалеч, заглушени от дебелите каменни стени, но грешка не можеше да има — в гарата се стреляше.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Котка и мишка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Котка и мишка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Игра на криеница
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Спасителят
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Големия лош вълк
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Мери, Мери
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Целуни момичетата
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Розите са червени
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката
Джеймс Патерсън
Отзывы о книге «Котка и мишка»

Обсуждение, отзывы о книге «Котка и мишка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x