Джеймс Патерсън - Котка и мишка

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Патерсън - Котка и мишка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1999, ISBN: 1999, Издательство: Хермес, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Котка и мишка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Котка и мишка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Алекс Крос се завръща.А с него и злият му гений-жестокият сериен убиец Гари Сонежи.Излязъл от затвора,Сонежи е решен да стане топновина в телевизионните емисии.Когато поредният му неочакван ход е да се самозапали,всички предполагат,че кошмарът е свършил.Но една вечер д-р Крос и семейството му са пребити от неизвестен мъж,а делото носи почерка на Сонежи.Очевидно зловещата игра на котка и мишка продължава,този път с новучастник-тайнствения г-н Смит.

Котка и мишка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Котка и мишка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Слязъл е долу в тунелите — каза ми той. — Близо сме.

Двамата изтичахме по спускащите се още по-надолу стръмни стълби. Тичахме един до друг. Долу бе непоносима горещина и бях плувнал в пот. Цялата сграда се тресеше. Сивите каменни стени и подът сякаш се тресяха от стъпките ни. Бяхме в ада, нямаше съмнение, само че не беше ясно в кой кръг.

Най-сетне забелязах Гари Сонежи напред. После отново изчезна. Бебето още бе в ръцете му или това може би беше само розово-синьо одеяло, преметнато през ръката му.

Отново се появи. После спря внезапно. Извърна се бавно и отправи поглед към нас. Повече от нищо не се страхуваше. Видях го в очите му.

— Доктор Крос — викна той. — Вие следвате упътванията прекрасно.

61.

Мрачната тайна на Гари Сонежи още даваше резултати, още му бе вярна. Онова, което би накарало хората да побеснеят, неутешимо да скърбят, да страдат невъобразимо, той им го причиняваше.

Гари Сонежи гледаше как Алекс Крос се приближава. Високо и нахално черно копеле. И ти ли си готов да умреш, Крос?

Точно когато животът ти започва да се нарежда прекрасно? Когато децата ти растат? И с новата ти любима?

Защото точно това ще стане. Ще умреш заради това, което ми стори. Не можеш да се спасиш.

Алекс Крос продължаваше да върви към него, крачейки стегнато по тесния бетонен перон. Не изглеждаше никак изплашен. Крос определено се готвеше да говори. В това бе силата, но и глупостта му.

Сонежи изведнъж се почувства така, сякаш плува в пространството. Бе толкова свободен — вече никой нищо не можеше да му направи. Можеше да бъде какъвто си иска, да прави каквото си иска. Бе прекарал целия си живот, мъчейки се да стигне до това състояние.

Алекс Крос се приближаваше все повече и повече. Зададе му въпрос отдалеч. Крос винаги имаше въпроси.

— Какво искаш, Гари? Какво, по дяволите, искаш от нас?

— Затваряй си плювалника! Какво мислиш, че искам? — викна Сонежи в отговор. — А? Теб! И най-накрая ми падна!

62.

Чух какво ми отвърна Сонежи, но вече нямаше значение. Това между нас бързо отиваше към края си. Продължих да крача към него. По един или друг начин, това щеше да свърши.

Слязох по три-четири каменни стъпала. Не можех да откъсна поглед от Сонежи. Не можех. Отказах да се предам точно сега.

В дробовете ми още бе останал дим от болницата. А въздухът в тунела никак не им помагаше. Закашлях се.

Това ли е краят на Сонежи? Не можех да повярвам. Какво, по дяволите, искаше да каже с това, че най-накрая съм му паднал?

— Никой да не мърда. Спрете! Нито стъпка повече! — извика Сонежи. В ръката му се появи пистолет. Бебето. — Аз ще казвам кой да мърда и кой не. Това се отнася и за теб, Крос. Затова веднага спри !

Спрях. Никой не помръдваше. На перона бе необичайно тихо — дълбоко в недрата на Гранд Сентръл. Около Сонежи имаше поне двадесетина души, които лесно можеха да пострадат от бомба.

Той вдигна бебето високо над главата си и това прикова вниманието на всички. Детективите и униформените полицаи край широките изходи от перона замръзнаха по местата си. Всички бяхме безпомощни и безсилни да спрем Сонежи. Налагаше се да го изслушаме.

Той започна да се върти, описвайки малка, стегната окръжност. Тялото му се извиваше, гърчеше и отново се извиваше в нескончаем налудничав танц. Като танцуващ дервиш. Бе хванал бебето с една ръка, държейки го като кукла. Нямах представа какво е станало с майка му.

Сонежи сякаш бе изпаднал в транс. Приличаше на луд. И може би наистина беше.

— Добрият доктор Крос е тук — викна той, без да се обръща към някого. — Колко неща са ти известни? Колко неща мислиш , че са ти известни? Нека веднъж и аз да задам един въпрос.

— Доста неща не са ми известни, Гари — отвърнах аз, внимавайки да не повишавам много глас. Да не привличам вниманието на публиката, неговата публика. — Май още обичаш публика, а?

— О, да. Обичам, доктор Крос. Обичам отзивчивата публика. Какво представлява едно велико представление, щом никой не го гледа! Жадувам за изражението на очите ви, за страха, за омразата ви. — Той продължаваше да се върти и да обикаля в кръг, сякаш се намираше на циркова арена. — Всички вие искате да ме убиете. И вие сте убийци! — крещеше той.

С насочен пистолет, отпуснал детето в свитата си като люлка ръка, Сонежи направи последен бавен кръг и спря. После тръгна заднешком към края на перона. Бебето не плачеше и това ме притесняваше до полуда. Бомбата може би беше в някой джоб на панталоните му. Все някъде беше. Дано само не е в одеялото на бебето, молех се безмълвно аз.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Котка и мишка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Котка и мишка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Игра на криеница
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Спасителят
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Големия лош вълк
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Мери, Мери
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Целуни момичетата
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Розите са червени
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката
Джеймс Патерсън
Отзывы о книге «Котка и мишка»

Обсуждение, отзывы о книге «Котка и мишка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x