Джеймс Патерсън - Котка и мишка

— Опитай да се приближиш — казах на шофьора аз. — Искам да говоря с него. Да разбера дали изобщо ще пожелае да говори. Струва си да опитаме.

С люшкаща се по хлъзгавата улица задница полицейската кола увеличи скоростта. Настигахме го. Яркосиният автобус бавно нарастваше в предното стъкло. Отстрани голям плакат рекламираше мюзикъла „Фантомът на операта“ с едри черни букви. Вътре обаче имаше истински фантом. Гари Сонежи отново бе на сцената, която толкова много обичаше. Този път играеше в Ню Йорк.

Свалих страничното стъкло на колата. В лицето ми плисна дъжд, но виждах Сонежи вътре в автобуса. Исусе Христе, той все още импровизираше. Бе взел нечие дете и го носеше в ръка — синьо-розов вързоп. Крещеше нещо на пътниците и свободната му ръка описваше сърдити полукръгове.

Подадох се навън от колата, доколкото можах.

— Гари! — викнах. — Какво искаш? — Мъчейки се да надвикам шума от движението около мен, креснах с всички сили още веднъж: — Гари! Аз съм — Алекс Крос.

Пътниците от автобуса явно ме чуха, защото започнаха да извръщат ужасените си лица към мен.

На пресечката с Четиридесет и втора, повличайки задница, автобусът направи внезапно ляв завой.

Хвърлих поглед към Гроза.

— По маршрута ли кара?

— Ами! — отвърна Гроза. — Тоя май си има свой маршрут.

— А какво има на Четиридесет и втора? Какво следва напред? Накъде, по дяволите, е тръгнал?

Гроза вдигна отчаяно ръце.

— Нататък следва Таймс Скуеър, после кварталът на театрите, автогара „Порт Оторити“, Гранд Сентръл Стейшън.

— Значи отива към Гранд Сентръл — казах аз убедено на Гроза. — Сигурен съм. Точно така иска той. На някоя гара.

Пак мазе, и то огромно — заемаше цял квартал. Мазе на мазетата.

Гари Сонежи бе вече слязъл от автобуса и тичаше с всички сили по Четиридесет и втора улица. Право към Гранд Сентръл Стейшън, право за вкъщи. Все още държеше детето с една ръка, размахвайки го като вързоп, показвайки ни колко малко държи на живота му.

Да пукне в ада дано! Бе на финалната права и само той знаеше какво означава това.

С усилие си проправях път по застланата с плочи алея, излизаща от Четиридесет и втора улица и водеща право към далеч по-оживената Гранд Сентръл Стейшън. Хиляди пътници слизаха, за да отидат на работа в централната зона на града. Нямаха представа колко лошо щеше да започне денят им след малко.

Гранд Сентръл е крайна спирка за влаковете от Ню Йорк Сентръл, Ню Йорк, Ню Хейвън и Хартфорд. И за три експресни линии на метрото. Лексингтън Авеню, Таймс Скуеър — Гранд Сентръл Шътъл и Куинс. Гарата заема три пресечки разстояние между Четиридесет и втора и Четиридесет и пета улица. На горното ниво има четиридесет и един коловоза, на долното — двадесет и шест, а за Деветдесет и шеста — само четири.

Долното ниво е огромен лабиринт, един от най-големите в света.

Мазето на Гари.

Продължавах да се блъскам сред гъстата тълпа в пиковия час. Промъкнах се някак си през главната чакалня и успях да изляза на главния перон отпред. Навсякъде се строеше. По стените бяха окачени гигантски плакати на „Пан Ам“, на „Америкън Експрес“ и „Найки“. От мястото, където бях застанал, изходите за всеки от пероните се виждаха много добре.

Детектив Гроза ме настигна на главния перон. И двамата бяхме тласкани от адреналина, плискащ се като гореща вълна в кръвта ни.

— Детето е още с него — запъхтяно ми съобщи Гроза. — Видели го да тича към долното ниво.

Каква гоненица, а? Гари Сонежи се бе насочил право към мазето. Това никак нямаше да е добре за хилядите пътници, тълпящи се в сградата. Имаше бомба и може би не само една.

Хукнах пред Гроза надолу по стълбите, право под надписа „На това ниво има бар «Стрида».“ В момента цялата гара бе в ремонт, което само подсилваше суматохата. Блъскахме се в пътниците, минавайки покрай магазинчета, ресторанти, кафенета. Много места за хапване, докато си чакаш влака… или пък чакаш да те гръмнат. Напред ми се мярна надписът на магазин за прибори. Може би именно оттам Сонежи си е купил ножа, който бе вкарал в употреба на Пен Стейшън.

Двамата с Гроза слязохме на следващото ниво. Озовахме се под просторна аркада, заобиколена отвсякъде с още изходи за пероните. Указателите сочеха как да се стигне до метрото, до совалката за Таймс Скуеър.

Гроза бе доближил радиото до ухото си. Отвсякъде из гарата пристигаха доклади с последни сведения за преследването.