Мери Кларк - Къде си сега?

— Да ми дават милостиня, с която да издържам детето на сина им? Не, благодаря. — Барбара прехапа долната си устна. — Аз съм педиатър хирург. Изпълвам се с трепет и вълнение всеки път, когато мога да докосна някое малко бебенце и да спася живота му. Спасявала съм бебета толкова малки, че могат да се поберат в дланта ми. Притежавам дарбата да ги лекувам. Но имаше едно бебе, което не спасих. Моето собствено. Направих аборт, защото бях отчаяна. — Отклони погледа си и продължи: — Знаете ли нещо, Каролин? Понякога в бебешката стая в педиатрията, когато някое мъничко същество започва да плаче, отивам и го вземам, за да го успокоя, и когато го правя, си мисля за бебето, което насила изтръгнах от собствената си утроба.

Тя се изправи.

— Брат ви не беше сигурен, че иска да стане адвокат. Каза ми, че ще вземе диплома, за да удовлетвори баща си, но че в действителност би искал да опита късмета си в актьорското майсторство. Не мисля, че е луд — мисля, че е някъде, незнайно къде, и може би след цялото това време дори има благоприличието да се срамува от себе си. Дали смятам, че той е извършителят на тези престъпления? Категорично не. Ненавиждам го заради това, което ми причини, но той не е сериен убиец. Учудвам се, че изобщо сте се замислили над тази възможност.

— Ще си тръгна и обещавам, че няма да спомена името ви никога и пред никого, нито пък ще ви безпокоя повече — казах тихо, докато ставах от креслото, — но имам още един въпрос. Защо Брус ненавижда Мак толкова много?

— Отговорът е съвсем прост. Брус ме обича. Винаги съм го знаела — през всичките ни години в „Колумбия“, още от първи курс, след като направих аборта, отидох в една хотелска стая и взех приспивателни хапчета. А после реших, че искам да живея. Позвъних на Брус. Той дойде незабавно, без да губи нито миг. Спаси живота ми. Винаги ще бъде до мен и аз го обичам заради това, а с времето се научих да го обичам и заради него самия. Сега ми направете услуга и се разкарайте от тази къща.

Останалата част от първия етаж бе съвсем тиха, докато вървях по коридора към входната врата. Чувах гласовете на децата от първия етаж и предположих, че Ричард Хановер ги е задържал там, за да не чуят какво си говорим с Барбара.

Ако можех да опиша чувствата, които изпитвах в този миг, щях да кажа, че се чувствах като погълната от вихрушка, която ме блъска напред-назад и ме удря между две противоположни стени. Сега най-после знаех защо брат ми бе изчезнал. Мак бе проявил неописуема себичност, не бе искал да постъпи в юридическото училище, не бе обичал Барбара и новината за бременността й го бе подтикнала да избяга. Дори и цитатът на онзи запис изглеждаше логичен.

В негова защита трябва да отбележа, че навярно е разчитал Барбара да отиде при родителите ми, за да й помогнат да издържа детето му.

Недвусмисленото заявление на Барбара, че Мак не е виновен за тези престъпления, негодуванието, което бе показала, задето изобщо мога да обмислям съществуването на тази възможност, бе за мен едновременно упрек и облекчение. В съзнанието си се бях опитвала да му изградя защита въз основа на невменяемост. Сега, каквито и страхове да бях таила, че е способен да отвлича и убива жени, с тях бе свършено веднъж завинаги. Вече можех да заложа безсмъртната си душа, че е невинен.

Тогава кой правеше това? Кой? — запитах се, докато се качвах в колата. Разбира се, отговор нямаше.

Върнах се обратно в хотела, като стисках палци дано мога да удължа престоя си. Мястото приличаше повече на странноприемница, отколкото на хотел, и имаше само осем или десет стаи. Когато излязох по обяд, бях възнамерявала да си тръгна в шест часа следобед и сега трябваше да платя глоба, задето не бях спазила крайния срок за напускане.

Слава богу, стаята ми все още бе свободна. Не мислех, че бих могла да изчакам до тръгването на ферибота и после да шофирам до вкъщи в сегашното си психическо състояние. „При какво да се прибирам?“ — запитах се горчиво. При медиите, които ме гонеха по петите? При пълните с недвусмислени намеци обаждания на Барът? При майка, която я нямаше у дома и която не искаше да ме вижда? При „приятеля“ Ник, който по всяка вероятност просто ме използваше, за да очисти собственото си име?

Качих се на горния етаж. В стаята беше студено. Бях оставила един прозорец отворен и икономката не го бе затворила. Сега го затворих, включих терморегулатора и се погледнах в огледалото. Изглеждах изпита и изтощена. Косата, която бях оставила да пада свободно, сега висеше безжизнено по раменете ми.