Мери Кларк - Къде си сега?

— Дали сте й визитната си картичка — намеси се Боб Гейлър.

— Да, така е.

— Кога очаквахте да ви се обади в апартамента ви в Трибека?

— В Трибека ли?

— Дали сте й картичка с адреса на апартамента ви в Трибека и номера на стационарния телефон там.

— Това е абсурдно. Дадох й картичка с деловия си адрес — Парк Авеню 400.

Барът му метна визитката.

— Прочетете я.

С избила на челото пот Ник Демарко прочете думите на картичката няколко пъти, преди да проговори.

— Това беше преди две седмици, смятано от днес — рече той, повече на себе си, отколкото на другите. — Бях си поръчал нови картички, само с адреса в Трибека. Излязоха от печат същия ден. Трябва да съм пъхнал в портфейла си някоя от тях. Мислех, че давам на Лизи визитната картичка с деловия си адрес.

— Защо ви е било да си поръчвате картичка с адреса и телефона на апартамента в Трибека, ако не за да я давате на красиви момичета като Лизи? — заяде се Барът.

— Ник, можем да станем и да си тръгнем още в този миг — рече Мърфи.

— Не е необходимо. Бях обявил апартамента си на Пето авеню за продажба. Смятам да се преместя в Трибека. Имам много приятели, които не съм виждал от дълго време, защото бях прекалено зает да се опитвам да бъда преуспяващ собственик на ресторант и на нощен клуб. Поръчването на тези картички бе обещание към бъдещето. — Той постави картичката обратно на бюрото.

— Да не би сестрата на Мак Макензи, Каролин, да е една от тези, които се надявате да ви посетят в Трибека? — попита Барът. — Видях много сладка снимка на вас двамата как тичате ръка за ръка към вашата кола снощи. Чак се просълзих.

Ахърн се обърна към Бени Сепини.

— Бени, хайде сега да си поговорим с теб. През нощта, когато Лизи е изчезнала, ти си закарал черния джип мерцедес на Ник — извинявай, исках да кажа на господин Демарко, в дома си в Астория, нали така?

— Закарах неговия седан вкъщи. — Грубото, покрито с белези лице на Бени започна да се оцветява в тъмночервено.

— Ти нямаш ли кола? Със сигурност ти плащат достатъчно, за да можеш да си позволиш свое собствено превозно средство.

— Аз мога да ви отговоря — намеси се Ник, преди Бени да успее да проговори. — Миналата година, когато Бени ми каза, че заменя старата си кола за нова с доплащане, му казах, че е глупаво да плаща осигуровки и разходи за поддръжка на кола, когато аз плащам за гараж на три превозни средства в Манхатън по цени за центъра. Предложих му да кара джипа, когато се движи между дома си и Манхатън, а после да взема седана от гаража, когато ме кара на срещи.

Ахърн не му обърна внимание.

— Значи, Бени, ти си закарал черния джип мерцедес, който твоят любезен работодател ти е предложил да използваш за своите собствени нужди, в апартамента си в Астория през нощта преди две седмици — нощта, в която е изчезнала Лизи Андрюс.

— Не. Джипът беше в гаража на господин Демарко, защото той искаше на сутринта да шофира до летището, като вземе и стиковете си за голф. Закарах го в „Бараката“ към десет часа със седана, а после си отидох с колата вкъщи.

— Отишъл си в апартамента си и си си легнал.

— Аха. Това беше около единадесет часа.

— Бени, в твоя район намирането на места за паркиране е доста гадна задача, нали?

— Намирането на места за паркиране е гадна задача в цял Ню Йорк.

— Но си извадил късмет. Намерил си място за колата на работодателя си точно пред блока. Не е ли така?

— Да, точно там я паркирах. Прибрах се вкъщи, легнах си и пуснах по телевизията шоуто на Джей Лено. Беше страшно смешен. Говореше за…

— Не ми пука за какво е говорел. Пука ми за факта, че черният мерцедес, притежаван от господин Демарко, не е бил там цялата нощ. Твоят съсед от апартамент 6 Г те е видял да го вкарваш на мястото пред сградата около пет и петнадесет сутринта, когато е тръгвал за работа. Кажи ни, Бени, къде си ходил? Получи ли спешно обаждане от господин Демарко? Имаше ли някакъв проблем?

Изражението на Бени Сепини стана гневно и упорито.

— Не ви влиза в работата — излая той.

— Бени, имаш ли мобилен телефон с предплатена карта? — попита Ахърн.

— Не си длъжен да отговаряш, Бени! — кресна Пол Мърфи.

— Защо не? Разбира се, че имам. Правя залози по телефона. Стотина кинта тук-там. Е, хайде, арестувайте ме.

— Не сте ли купили един от тези клетъчни телефони с предплатени карти като шега — уж като подарък за рождения ден на Ник, искам да кажа, на господин Демарко?

— Мълчи, Бени! — викна Пол Мърфи.

Бени се изправи.