Мери Кларк - Нежни убийства

Върна се в мислите си към миналата година, когато Хилда си беше изкълчила глезена някъде на разбит паваж и той се беше отбил да я види. Тогава писалището беше затворено. „Обзалагам се, че тя си го държеше затворено“ — каза си той.

В писалището имаше току-що отворена кутия с канцеларски материали — целофанът, с който е била увита, все още беше там. Той не сдържа полуусмивката си, когато прочете надписа: „Шега за теб от Хилда Джонсън“. До мастилницата лежеше старомодна писалка — от онези, които се използват за скициране. Той я пипна и внимателно огледа петното, което писалката остави върху пръстите му. Преброи листата в кутията. Бяха единадесет. После преброи и пликовете — дванадесет.

„Дали малко преди смъртта си Хилда Джонсън беше писала или пък скицирала нещо върху липсващия лист хартия?“ — запита се той. И защо й е трябвало? По сведенията на Тони Хъбард, който бил дежурен, когато Хилда се обадила предишния ден, тя му казала, че си ляга незабавно и че ще дойде в участъка на сутринта.

Без да обръща внимание на фотографите, които си прибираха нещата, както и на специалистите по вземане на отпечатъци, които превръщаха спретнатия апартамент на Хилда в поръсена със сажди бъркотия, Том влезе в спалнята.

Хилда си беше лягала — в това нямаше съмнение. Възглавницата все още пазеше отпечатъка от главата й. Часът беше осем. Съдебният лекар изчисли, че по всяка вероятност смъртта е настъпила осем-десет часа по-рано. Значи по някое време между десет часа вечерта и полунощ Хилда е станала, сложила си е халата, отишла е при писалището си и е написала или скицирала нещо, след което е сложила чайника.

Когато Хилда, пословична с точността си, не се появи същата сутрин, капитан Ший опита да се свърже с нея. След като никой не вдигна, обезпокоен, той каза на заместник-началника, че трябва да проверят какво става. Ако не бяха го сторили, можеха да минат дни, преди тялото да бъде открито. Не намериха никакви следи от насилствено влизане в къщата, което означаваше, че по всяка вероятност Хилда беше отворила вратата доброволно. Дали беше очаквала някого? Или една такава стара пушка като Хилда, толкова бдителна и проницателна, е била измамена, че нейният посетител е човек, на когото може да има доверие?

Капитанът се върна във всекидневната. „Как така е стояла до писалището, когато е била убита? — запита се той. — Ако е подозирала, че е в опасност, поне не би ли пробвала да избяга? Или може би е показвала нещо на своя посетител, когато е умряла? Нещо, което нейният убиец е взел със себе си, след като е отнел живота й?“

Двамата инспектори, които бяха дошли заедно с него, станаха, щом се приближи до тях.

— Искам всички в тази сграда да бъдат разпитани — изрече троснато капитанът. — Искам да знам кой къде е бил снощи и кога се е прибрал. Особено се интересувам от човек, влязъл или излязъл между десет часа и полунощ. Искам да разбера дали Хилда Джонсън има навика да пише бележки на познатите си. Сега тръгвам за участъка.

Там нещастният сержант Хъбард, който беше приел на шега обаждането на Хилда, която се кълняла, че Каролин Уелс е била блъсната и от нея е бил откраднат голям кафяв плик, трябваше да изтърпи най-строгото мъмрене през живота си.

— Ти си пренебрегнал обаждане, което би могло да бъде важно. Ако се беше отнесъл към Хилда Джонсън с уважението, което тя заслужаваше, и беше изпратил някой да говори с нея, по всяка вероятност тя и досега щеше да е жива или поне щяхме да бъдем по следите на насилник, който може би вече е и убиец. Тъпак!

Капитан Ший ядосано вдигна пръст към Хъбард.

— Искам да разпиташ всички, чиито имена са били взети на местопроизшествието и да разбереш дали някой е забелязал Каролин Уелс да е държала кафяв плик под мишница, преди да падне на улицата. Ясно?

— Да, сър.

— А сега, надявам се, е излишно да ти напомням, че не трябва специално да споменаваш кафявия плик. Просто питай дали е държала нещо под мишница и какво е било то. Разбра ли?

През нощта спа неспокойно и се събужда няколко пъти.

Всеки път включваше телевизора, настроен на местната новинарска програма „Ню Йорк 1“ и всеки път чуваше едно и също: „Каролин Уелс, жената, блъсната от камион на ъгъла на Парк Авеню и Осемдесет и първа улица, продължава да бъде в кома. Положението й е критично“.

Той знаеше, че ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата Каролин дойде на себе си, тя ще разкаже, че е била блъсната от Оуен Адамс, мъжът, с когото се е запознала през време на едно туристическо пътуване с кораб.