Мери Кларк - Нежни убийства

Те не биха могли да проследят Оуен Адамс и да стигнат до него; в това беше абсолютно сигурен. Британският паспорт, както и всички останали, които беше използвал за специалните си пътувания, беше фалшив. Не, истинската опасност се криеше във факта, че макар и без очила, мустаци и перука, той бе разпознат от Каролин Уелс предишния ден. Което означаваше, че ако тя се оправеше, съвсем не беше изключено някой ден двамата да се срещнат случайно в Ню Йорк. А изправеха ли се един срещу друг, без съмнение тя щеше да го познае отново.

Това не трябваше да се допуска. Беше повече от ясно — Каролин Уелс не биваше да идва в съзнание.

В нито една от новинарските емисии не споменаха нищо за Хилда Джонсън, което означаваше, че тялото й все още не е открито. Чак по новините в девет съобщиха, че в апартамент в северната част на Ийст Енд е била намерена убита с нож възрастна жена. Той се напрегна в очакване да чуе следващите думи на водещия.

— Както беше оповестено вчера, убитата Хилда Джонсън се е обадила в полицията с твърдението, че е видяла как някой нарочно блъска жената, премазана от камион на Парк Авеню и Осемдесет и първа вчера следобед.

Той се намръщи, насочи дистанционното и изключи телевизора. Ако в полицията не бяха крайно тъпи, щяха да разследват и възможността Хилда Джонсън да не е жертва на случайно престъпление.

Ако свържеха убийството й с предполагаемото покушение над Каролин Уелс, в медиите щеше да настане суматоха. Можеше дори да се разбере, че Каролин Уелс е жената, която се е обадила в предаването на Сюзън Чандлър и е говорила за някакъв сувенирен пръстен с надпис „Ти ми принадлежиш“.

„Хората щяха да четат за това, да го обсъждат“ — помисли си той. Беше възможно дори онзи гном, дето държеше долнопробното магазинче за евтини сувенири в Гринич Вилидж, да си спомни, че на няколко пъти един господин, чието име той знаеше, беше ходил там да купува от онези тюркоазни пръстени със същия надпис.

Като малък беше чул приказката за онази жена, която си признала, че все причинявала скандали. Казали й, че за наказание трябва да разреже една пухена възглавница във ветровит ден и после да събере всички разпилени перца. Когато тя възроптала, че това, което искали от нея било невъзможно, хората й отвърнали, че не по-малко невъзможно било да се открият и поправят всички злини, причинени от нейните лъжи.

Навремето тази история му се струваше забавна. Той се сещаше за някоя конкретна жена, която не можеше да понася, и си я представяше как подскача насам-натам да гони неуловимите перца. Но сега си мислеше за пухената възглавница в друг контекст. Губеха се късчета от сценария, обмислен от него толкова внимателно.

Каролин Уелс.

Хилда Джонсън.

Сюзън Чандлър.

Гномът.

Беше се отървал от Хилда Джонсън. Но останалите продължаваха да бъдат като перца, подети от вятъра.

Беше една от онези златисти октомврийски утрини, които понякога следваха особено мразовит ден. Въздухът лъхаше на свежест и всичко сякаш искреше. Доналд Ричардс реши да се наслади на утрото, като измине пеша разстоянието между Сентръл Парк Уест и Осемдесет и осма улица и студиото WOR на Четиридесет и първа и Бродуей.

Сутринта беше приел един пациент — петнайсетгодишният Грег Крейн, който бил заловен, докато влизал в съседски дом. Когато в полицията разпитали Крейн, той си признал, че е ограбил още три къщи в изискания район Уестчестър, Скарсдейл, където живееше.

„Това е дете, което си има всичко, но краде и съсипва вещите на другите очевидно само заради тръпката“ — разсъждаваше Ричардс, докато вървеше с енергична крачка по тротоара покрай парка. Смръщи се при мисълта, че Крейн започва да пасва на профила на един от онези престъпници, родени без съвест.

„Грешката очевидно не е в родителите“ — помисли си той, докато кимаше разсеяно на един съсед, който си правеше кроса в неговата посока. Поне от онова, което беше видял и проучил за тях, можеше да заключи, че са добри и грижовни родители.

После мислите му се насочиха към Сюзън Чандлър. Тя беше работила като прокурор в съд за малолетни; би било интересно да се чуе мнението й за момче като Крейн. „Всъщност, би било интересно да се разбере какво мисли по куп въпроси“ — реши Ричардс, докато заобикаляше по Кълъмбъс Съркъл.

Пристигна двайсет минути преди началото на предаването и служителката на рецепцията му каза, че доктор Чандлър е на път и че той може да изчака в зеления салон. В коридора се сблъска с продуцента Джед Гини.