Мери Кларк - Нежни убийства

Гини го поздрави набързо и вече се готвеше да отмине, когато Ричардс го спря.

— Забравих да ви помоля за запис от вчерашното предаване. Нужен ми е за архива — каза той. — С удоволствие ще си платя, разбира се. Всъщност, бихте ли могли да запишете и днешното предаване?

Гини сви рамене.

— Разбира се. Аз точно сега ще правя запис на вчерашното предаване за един човек, който ни се обади по телефона. Каза, че го искал за майка си. Хайде, елате, ще направим един и за вас.

Ричардс го последва в звукозаписното студио.

— Останах с впечатлението, че този човек се чувства нелепо заради молбата си — продължи Гини, — но по негови твърдения майка му никога не пропуска да слуша Сюзън.

Той вдигна плика, върху който вече беше написал точния адрес на получателя.

— Защо това име ми звучи познато? Мъчех се да си спомня къде съм го чувал.

Доналд Ричардс предпочете да не му отговори, но с усилие успя да скрие изненадата си.

— Можете ли да пуснете двете ленти едновременно?

— Разбира се.

Докато гледаше как ролките се въртят, Доналд Ричардс се върна мислено към единственото посещение, което бе направил при него Джъстин Уелс. Беше обичайният проучвателен сеанс и Уелс повече не се появи.

Ричардс си спомни, че се беше обадил на Уелс, за да го убеди да се подложи на лечение — макар и при някой друг. Категорично му заяви, че има нужда от помощ, голяма нужда от помощ.

След като вече беше направил нужния жест, Ричардс изпита огромно облекчение. Поради много лична причина беше по-добре да избягва контакти с Джъстин Уелс.

Когато влетя в студиото в десет без пет, Сюзън видя неодобрението, изписано на лицето продуцента си.

— Зная, Джед — каза тя припряно, — но се случи нещо извънредно. Обади ми се една жена, която изглежда има сериозен проблем. Не можех просто да й затворя.

Тя не добави, че ставаше въпрос за сестра й Дий, която се беше върнала в Калифорния и звучеше сериозно потисната. „Чувствам се толкова самотна тук“ — беше казала тя. „Следващата седмица заминавам на воаяж. Татко ми го поднася като подарък. Не мислиш ли, че идеята е добра? Кой знае? Може дори да срещна някой интересен мъж.“

Накрая Дий беше попитала: „Впрочем, да си се чувала с Алекс Райт?“.

В този момент Сюзън разбра истинската причина за обаждането и приключи разговора по възможно най-бързия начин.

— Ти си тази, която ще си има проблеми, ако не идва навреме, Сюзън — каза Гини делово. — Не обвинявай мен. Аз просто работя тук.

Сюзън забеляза съчувствения поглед, който й отправи Дон Ричардс.

— Можеше да започнеш предаването с доктор Ричардс. Вчера му казах, че е талант.

През първата част на предаването разискваха по какъв начин жените биха могли да се защитават и да избягват потенциално опасни ситуации.

— Вижте — каза Ричардс. — Повечето жени си дават сметка, че ако паркират колата си на тъмен, пуст паркинг, на шест пресечки от дома си, рискуват да си навлекат неприятности. От друга страна същите тези жени могат да бъдат твърде небрежни, когато са си вкъщи. Животът стана такъв, че ако си оставите вратите отключени, независимо от това колко безопасен изглежда кварталът ви, увеличавате възможността да станете обект на кражба с взлом или дори по-лошо.

— Времената се промениха — продължи той. — Помня как баба никога не заключваше вратата си. А ако го стореше, оставяше бележка: „Ключът е в сандъчето с цветята“. Тези дни за съжаление, са безвъзвратно отминали.

„Има много приятен маниер“ — помисли си Сюзън, докато слушаше приятелския му тон. — „Не е назидателен.“ По време на следващата реклама му заяви:

— Аз изобщо не се шегувах. Май ще трябва да се поозърна, ако искам да запазя работата си. Вие сте дяволски добър в ефир.

— Установявам, че ми доставя удоволствие — потвърди той. — Предполагам, че това е псевдоактьорът в мен. Макар че трябва да призная — когато свърша обиколката по представянето на тази книга, ще се радвам да се върна към моя ограничен свят.

— Не е чак толкова ограничен, убедена съм. Не пътувате ли много?

— Доста. Давам показания като свидетел-експерт в международен план.

— Десет секунди, Сюзън — предупреди режисьорът от кабинката.

Дойде време за обаждания на слушатели. Първият въпрос беше свързан с предаването от предишния ден.

— Карен появи ли се във вашия офис, доктор Сюзън?

— Не — отвърна тя, — но ако ни слуша сега, моля я непременно да се свърже с мен, дори и само по телефона.