Мери Кларк - Нежни убийства

Той я отмести невъзмутимо, отправи се спокойно към вратата, отвори я, провери коридора и след четири крачки се озова до аварийното стълбище. Щом стигна във фоайето, открехна леко външната врата, видя, че никой не идва и миг по-късно беше вече на улицата, на път за вкъщи.

Съзнанието за това как се измъкна буквално на косъм просто го заля. Ако ченгетата бяха повярвали на онази дъртачка и бяха отишли да разговарят с нея същия следобед, тя можеше още тогава да им нарисува скицата. И на следващия ден щеше да бъде във всички вестници.

Докато вървеше, започна да усеща как десният му крак все повече натежава. Чувстваше го така, сякаш ръката на Хилда с подпухнали пръсти все още лежеше върху него.

Дали предсмъртните й слова бяха проклятие за него, запита се той. Те му напомниха за грешката, която направи по-рано същия ден — грешката, която Сюзън Чандлър с нейната рутина на прокурор можеше спокойно да разкрие.

Знаеше, че не бива да го допуска.

Сюзън спа много неспокойно. Когато се събуди, съзнанието й възстанови отделни части от сънищата й, в които присъстваха всички — Джейн Клозън, Дий и Джак, и дори самата тя. Спомни си, че в един момент Джейн Клозън я умоляваше: „Сюзън, искам Реджайна“. По същия начин Дий бе протегнала към нея ръка с думите: „Сюзън, искам Джак“.

„Е, ти си го взе“ — помисли си Сюзън. Стана от леглото и се протегна с надеждата да разсее познатото стягане в областта на сърцето. Разстройваше се от факта, че след толкова години един такъв сън е в състояние да отприщи всички болезнени спомени. Спомени от времето, когато тя е двайсет и три годишна, студентка втори курс по право и работи на хонорар при Неда. Джак, двайсет и осем годишен фотограф от рекламата, точно започва да става известен. Те двамата — влюбени един в друг.

Тогава се появява Дий. Голямата сестра. Любимката на модни фотографи. Изискана. Забавна. Очарователна. С трима кандидати за брак, но тя иска Джак.

Сюзън отиде в банята и се пресегна за пастата за зъби. Изми си зъбите, като ги търкаше енергично, сякаш се опитваше да заличи горчивия вкус, който винаги усещаше, щом си спомнеше сълзливите обяснения на Дий: „Сюзън, прости ми. Но онова, което съществува между Джак и мен е неизбежно… и може би дори необходимо“.

И измъченото обяснение на Джак: „Сюзън, съжалявам“.

А най-идиотското беше, че те двамата бяха прави за себе си. Дий и Джак наистина се обичаха. Може би дори твърде много. Дий мразеше студа. Ако не беше толкова влюбена и толкова разбрана, щеше да настоява Джак да се откаже да я влачи по ски склоновете. Ако беше успяла да го задържи вкъщи, лавината нямаше да го връхлети. И може би днес щеше да е жив.

„От друга страна — помисли си Сюзън, докато пускаше топлата вода на душа, — ако с Джак бяхме останали заедно, аз вероятно също щях да бъда мъртва, защото щях да бъда на същия онзи склон заедно с него.“

Майка й го беше разбрала.

— Осъзнавам, че ако беше станало обратното, Сюзън, ако ти беше усетила влечение към Джак, просто щеше да напуснеш сцената. Но трябва да приемеш, дори и да ти е трудно да го разбереш, че Дий винаги по някакъв начин те е ревнувала.

„Да, аз щях да напусна сцената“ — помисли си Сюзън, докато си смъкваше халата и заставаше под водната струя.

В седем и половина тя беше облечена и закусваше с обичайния плодов сок, кафе и половин английска кифла. Пусна си „Добър ден, Ню Йорк“, за да хване новините. Едва бе видяла началните кадри и телефонът иззвъня.

Беше майка й.

— Просто исках да те хвана, преди да си потънала в работа, скъпа.

Доволна, че майка й звучи бодро, Сюзън натисна копчето за изключване на звука на дистанционното.

— Здравей, мамо.

А си помисли: „Слава богу, че поне тя все още очаква да я наричам «мамо», а не Емили“.

— Вчера предаването ти беше възхитително. Жената, която се обади, дойде ли в офиса ти?

— Не, не дойде.

— Нищо чудно. Тя звучеше доста разтревожена. Но си помислих, че ще ти бъде интересно да узнаеш, че веднъж се срещнах с Реджайна Клозън. Това беше в периода ПБ, което ще рече преди около четири години.

Сюзън се усмихна. ПБ означаваше „Преди Бинки“.

— Излишно е да ти казвам, че Чарли-Чарлс всячески се мъчеше да впечатли Реджайна Клозън със страхотните инвестиции, които беше направил — факт, който му припомних, когато уреждахме финансовите си въпроси, но който той се опита да отрече.

Сюзън се засмя.

— Мамо, бъди снизходителна.

— Съжалявам, Сюзън, не исках да споменавам развода.