Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Последва оглушителен дъжд от куршуми. Трясъкът им още не бе заглъхнал по стълбите, когато Борн се метна нагоре през оставащите му няколко стъпала. Бе заложил на това, че в отчаянието си снайперистът ще изпразни и последния си пълнител с мисълта, че реализира последната си възможност за унищожаване на мишената.

Борн изплува от облака прах и отломки и се нахвърли стремително върху снайпериста, поваляйки го на каменния под, точно под един свод. Онзи стовари юмруците си върху гърба на нападателя и успя да го повали на колене. Главата на Борн клюмна и се показа незащитеният му тил — изкушението бе твърде голямо, за да го пропусне противникът. Посегна да нанесе удар с дланта си, но миг преди ръката му да докосне плътта, Борн се извъртя и сграбчи стрелеца за китката, като се възползва от инерцията на тялото му, за да го извади от равновесие. Нанесе му мощен удар в бъбреците.

Снайперистът обаче успя да обвие крака около тялото на Борн и го повали на земята. Скочи отгоре му с цялата си тежест. Двамата се вкопчиха един в друг в яростен двубой, светлината на фенерчето се затъмни от облак прах. Все пак се виждаше достатъчно, за да различи Борн продълговатото лице с остри черти, русата коса и светлите очи. Гледката го изненада. Едва сега си даде сметка, че през цялото време е бил убеден, че нападателят му всъщност е Хан.

Борн не искаше да го убива; но трябваше да му зададе няколко въпроса. Живо го интересуваше кой е, за кого работи и защо е трябвало да убие Вадас. Но мъжът се бореше с яростта и настървението на обречен и успя да нанесе удар по дясното рамо на Борн, обездвижвайки цялата му ръка. Преди Борн да е успял да промени положението на тялото си и да се защити, онзи го яхна. Нанесе три последователни удара и Борн се изтърколи през сводестия отвор върху ниския парапет. Снайперистът го последва, стиснал пушката си в ръце, за да я използва като тояга.

Борн разтърси глава и се опита да овладее болката в дясната си ръка. Противникът му беше на милиметри, вдигнал ръка, в която проблесна тежкият приклад на оръжието. В очите му се четеше смъртоносна решителност, зъбите му лъщяха оголени като на хищник. Тялото му се изви застрашително, прикладът полетя надолу с явното намерение да размаже черепа на Борн. В последната възможна секунда Борн се дръпна встрани и снайперистът полетя в бездната, увлечен от собствената си тежест.

Борн реагира незабавно, протегна се и успя да сграбчи мъжа за китката, но от дъжда всичко се хлъзгаше като намазано с олио и пръстите му не успяха да задържат хватката. Мъжът нададе вик и полетя, след миг се разби долу на плочите.

Хан пристигна в Будапеща с падането на нощта. Взе такси от летището и се регистрира в хотел „Данубиус“ под името Хън Рафарин, с което се бе представил и в ролята си на репортер на „Льо Монд“ в Париж. С тази самоличност мина през митницата на летището, но си беше подготвил и други документи, също фалшиви, според които беше заместник-инспектор от Интерпол.

— Идвам от Париж, за да взема интервю от господин Конклин — рече той със съкрушен глас. — Тези закъснения! Ужасно изостанах. Дали е възможно да съобщите на господин Конклин, че най-сетне съм пристигнал? И двамата сме доста заети.

Както и предполагаше, служителят на рецепцията се обърна и погледна кутийките зад гърба си, върху които имаше златни плочки с номерата на стаите.

— В момента господин Конклин не е в апартамента си. Искате ли да му оставите съобщение?

— Май не ми остава нищо друго. Да се надяваме, че утре ще свършим работата. — Хан се престори, че пише бележка за „Господин Конклин“, запечата я и я подаде на служителя. Взе си ключа и се обърна, но с периферното си зрение забеляза, че мъжът оставя бележката в кутийката, под която пише „Подпокривен етаж — ап. 3“. Доволен, взе асансьора до своята стая, която се намираше на етажа под апартамента на Борн.

Изкъпа се, извади някои принадлежности от чантата си и излезе от стаята. Качи се на горния етаж по стълбите. Остана в коридора достатъчно дълго, за да свикне с шумовете, характерни за всяка сграда. Притаи се безмълвен и неподвижен, в очакване на нещо — звук, вибрация, усещане, което да му подскаже дали да продължи напред или да отстъпи.

След като още известно време не се случи нищо, тръгна предпазливо напред, оглеждайки внимателно коридора, за да е сигурен, че теренът е чист. Накрая се озова пред тиковата двойна врата на апартамент номер три. Извади шперц и го пъхна в ключалката. След броени секунди вратата се отвори.