Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Как така изчезна?

— Буквално — все едно никога не е съществувал — обясни Хърн. — Спалко ме мисли за голям баламурник, изобщо не му хрумва, че може да проверя. — Изхихика под мустак.

— Не залагай много на това — предупреди го Хан. — Увлечеш ли се, ще стъпиш накриво. И не забравяй какво ти казах: не подценявай Спалко. Допуснеш ли това, смятай се за мъртъв.

— Разбрах, Хан. Боже, не съм толкова глупав.

— Ако беше глупав, нямаше да работиш за мен — подсети го Хан. — Имаш ли домашния адрес на този Ласло Молнар?

Итън Хърн му го даде.

— Е, остава само да си държиш ушите отворени и да се снишаваш — приключи разговора Хан. — Интересува ме всичко, до което можеш да се добереш.

Джейсън Борн проследи как Анака Вадас излиза от моргата, където предположи, че е била отведена от полицията, за да идентифицира труповете на баща си и тримата му служители, застреляни в църквата. Що се отнася до снайпериста, той беше паднал по лице, което означаваше, че ще бъде разпознат по зъбите. Полицията по всяка вероятност вече бе пуснала пръстовите му отпечатъци в базата данни на Европейския съюз. По откъслечните думи от разговорите между полицаите в църквата заключи, че властите са останали доста изненадани от факта, че Янош Вадас е бил унищожен от професионален убиец, но Анака нямаше обяснение на този факт, така че накрая на полицаите им писна и я оставиха да си върви. Разбира се, никой не подозираше за присъствието на Борн. Той остана да наблюдава нещата отстрани по необходимост — все пак го издирваха в цял свят, — но вътрешно го разкъсваше безпокойство. Не знаеше дали може да се довери на Анака. Нали съвсем доскоро тя държеше насочен в главата му пистолет. Но Борн се надяваше, че действията му след убийството на баща й са я убедили в добрите му намерения.

И явно беше така, защото Анака не спомена нито дума за него пред полицията. Нещо повече — той откри обувките си в параклиса, който тя му показа на влизане в църквата — точно между саркофазите на крал Бела III и съпругата му. Плати на един шофьор на такси и я последва до полицията, после до моргата. Сега наблюдаваше как полицаите я изпращат и й пожелават лека нощ. Бяха й предложили да я закарат до вкъщи, но тя отказа. Предпочете да извади мобилния си телефон и да си повика такси — поне Борн така предположи.

Когато се убеди, че Анака е останала сама, той излезе от сенките, където се криеше, и се насочи право към нея. Тя го забеляза и свали телефона от ухото си. Ужасът в погледа й го смути.

— Вие! Как ме намерихте! — огледа се тревожно, или поне така му се стори. — Да не би да сте вървели след мен през цялото време?

— Исках да се уверя, че сте добре.

— Застреляха баща ми пред очите ми — сряза го тя. — Мислите ли, че съм добре?

Той си даваше сметка, че стоят под улична лампа. Паднеше ли мрак, по навик започваше да мисли за видимост и сигурност; беше му в кръвта — непреодолимо.

— Местната полиция е костелив орех — отбеляза той.

— Нима? И откъде знаете? — Отговорът му обаче явно не я вълнуваше, защото тръгна да си върви, токчетата й загракаха по паважа.

— Трябва да си помогнем взаимно, Анака.

Вървеше изправена, със скован гръб и високо вдигната глава.

— Какво ви кара да изречете такава глупост?

— Напротив, вярно е.

Обърна се рязко и го погледна в очите.

— Не, не е вярно. — Очите й святкаха. — Вие сте виновен за смъртта на баща ми.

— Какви глупости! — Поклати глава. — Баща ви беше убит заради онова, което са кроили заедно с Алекс Конклин. Това е и причината самият Конклин да бъде убит в дома си, а също и основанието ми да съм тук.

Тя изсумтя възмутено. Борн разбираше причината за раздразнителността й. Беше се озовала, вероятно повлияна от баща си, в един предимно мъжки свят, в който сега бе избухнала война — в една или друга степен. Най-малкото, не й харесваше да се движи под охрана.

— Не искате ли да узнаете кой уби баща ви?

— Честно казано, не. — Вдигна стиснатия си юмрук на хълбока. — Искам да го погреба и да забравя, че някога съм чувала имена като Алексей Конклин и доктор Феликс Шифър.

— Не говорите сериозно!

— Да не би да ме познавате, господин Борн? Имате ли изобщо някаква представа що за човек съм? — Лазурните й очи го огледаха, главата й бе леко наведена настрани. — Едва ли. Налучквате в тъмното. Нали затова дойдохте, представяйки се за Алексей. Глупав ход, прозрачен като найлон. И сега, след като тотално омазахте нещата, след като се проля кръв, твърдите, че е ваш дълг да разберете какво са замисляли Алексей и баща ми.