Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Баща ми знаеше, но не и аз — поклати глава тя. Смръщи чело и се замисли. — Именно затова му се обади Алексей. Нуждаеше се от помощта на баща ми за спасяването на доктор Шифър и откарването му на безопасно място.

В главата на Борн прозвуча гласът на Милен Дютронк: Онзи ден Алекс говори с много хора по телефона, получи много обаждания за кратко време. Беше ужасно напрегнат и разбрах, че явно е достигнал до критичен момент в изключително сериозна оперативна акция. Чух името на доктор Шифър да се споменава на няколко пъти. Подозирам, че е бил обект на въпросната операция. Ето за какво се е касаело всъщност.

— Значи баща ти е успял да спаси доктор Шифър.

Анака кимна. Светлината на лампата озаряваше косата й в огненочервено. Очите й и половината й чело тънеха в сянка. Седеше със събрани колене, леко приведена напред, ръцете й стискаха чашата, сякаш се нуждаеше от топлината й.

— Щом баща ми успя да се добере до доктор Шифър, го предаде на Ласло Молнар. От съображения за сигурност. И двамата с Алексей изпитваха неистов страх от човека, отвлякъл доктор Шифър.

Борн си помисли, че и това съвпада напълно с информацията, получена от Милен. Въпросния ден той беше изплашен…

Умът му работеше трескаво.

— За да започнат нещата да си идват по местата, Анака, трябва да разбереш, че убийството на баща ти е било предварително замислено. Снайперистът вече е бил на позиция, когато влязохме в катедралата. Знаел е какво прави баща ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Баща ти беше застрелян, преди да успее да ми даде необходимите ми сведения. Някой не иска да открия доктор Шифър и все повече започвам да вярвам, че става въпрос за същия човек, който е отвлякъл Шифър и от когото са се страхували баща ти и Алекс.

Анака облещи очи.

— Значи е възможно Ласло Молнар също да е в опасност.

— Възможно ли е този загадъчен човек да е знаел за връзката на баща ти с Молнар?

— Баща ми беше изключително предпазлив, държеше много на мерките за безопасност, така че ми се струва малко вероятно. — Погледна го, в очите й блесна страх. — От друга страна, случилото се в катедралата показва, че мерките му за безопасност не са стопроцентови.

Борн кимна в знак на съгласие.

— Знаеш ли къде живее Молнар?

Анака го закара до апартамента на Молнар в шикозния квартал на посолствата, наречен Розадомб — Розовият хълм. В тази си част Будапеща представляваше смесица от бледи каменни сгради, изящно глазирани, сякаш торти за рожден ден, наконтени с трегери и корнизи, със старинни павирани улички, балкончета от ковано желязо с кашпи за цветя, кафененца, осветени от изискани газеничета, чиято лимонена светлина разкриваше червеникави стени, облицовани с ламперия, великолепни стъклени изделия, изрисувани и орнаментирани с елементи в стил fin de siècle . Подобно на Париж, Будапеща също беше организирана първо и основно около криволичещата река, която я разделяше на две. Мостовете, които свързваха двете половини на града, придаваха особено очарование. Наред с това, Будапеща бе и градът на дялания камък, готическите кули, стръмните обществени стълбища, осветените крепостни стени, куполите от кована мед, обраслите с бръшлян стени, монументалните скулптури и лъскавите мозайки. А завалеше ли, изникваха чадъри, хиляди чадъри, които се разгъваха като платна по реката.

Тези и много други неща въздействаха адски силно върху Борн. Сякаш беше попаднал на място, което си спомняше като в сън, със свръхчувствителността на съня, избуяла от пряката връзка с подсъзнанието. И въпреки това не успяваше да обособи конкретен спомен от потока на емоциите си, отприщен от разбитата му памет.

— Какво има? — попита Анака, сякаш доловила неспокойствието му.

— Бил съм тук. Помниш ли, като ти казах, че местната полиция е костелив орех.

— За това си напълно прав — кимна тя. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че нямаш представа откъде го знаеш?

Отметна глава назад на седалката.

— Преди години преживях ужасен инцидент. Е, не беше точно инцидент. Бях прострелян на една яхта и паднах зад борда. Бях на косъм от смъртта заради шока, загубата на кръв и измръзванията. Един доктор във френското градче Ил дьо Пор Ноар извади куршума и се погрижи за мен. Физически се възстанових напълно, но паметта ми пострада сериозно. Известно време имах амнезия, след това бавно и болезнено започнах да възвръщам откъслечни спомени. Истината, с която трябва да се примиря, е, че паметта ми не можа да се възстанови напълно — и вероятно никога няма да може.