Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Анака, ела да видиш това — провикна се той. — Както изглежда, доктор Шифър не е нито бактериолог, нито епидемиолог. Занимавал се е с поведението на бактериологичните частици.

— Господин Борн, бихте ли дошли насам — отвърна Анака. — Веднага.

Усетил напрежението в гласа й, той моментално изтича към кухнята. Тя стоеше пред мивката като вцепенена. Ръката й стискаше чаша с вода. Лицето й беше бяло като платно; щом усети погледа му, прехапа устни.

— Какво има?

Тя посочи процепа между кухненския плот и хладилника, където той видя натрупани седем-осем бели решетести етажерки.

— Какво е това? — попита.

— Етажерки от хладилник — отвърна Анака. — Някой ги е извадил. — Обърна се към Борн. — Но защо?

— Може би Молнар си е купувал нов хладилник.

— Този хладилник е съвсем нов.

Той надзърна отзад.

— Включен е, компресорът работи нормално. Не погледна ли вътре?

— Не.

Той стисна дръжката и отвори вратата. Анака ахна.

— Боже мой — възкликна той.

Отвътре ги гледаха чифт безжизнени очи. В дълбините на оставения без етажерки хладилник бе пъхнато свитото, посиняло от студ тяло на Ласло Молнар.

От шока ги изтръгна настоятелен вой на сирени, който ту се усилваше, ту заглъхваше. Борн изтича до прозореца и погледна към Розовия хълм; по улицата се изкачваха пет-шест коли — опел астра и шкода фелиция — със синьо-бели буркани. Отвътре наизскачаха полицаи и се втурнаха право към сградата на Молнар. Поредният капан! Сцената толкова приличаше на случилото се в къщата на Конклин, че Борн беше сигурен, че е дело на един и същи човек. А това беше важно, защото му показваше две неща: първо, че двамата с Анака са били наблюдавани. От кого? Хан? Едва ли. Хан предпочиташе директното нападение. Второ, Хан вероятно бе казал истината, когато твърдеше, че не е отговорен за смъртта на Алекс и Мо. Борн нямаше основание да мисли, че Хан го е излъгал. Но все някой беше извикал полицията у Конклин. Дали човекът, за когото работи този някой, се е установил в Будапеща? Твърде е възможно. Преди да бъде убит, Конклин се е стягал да заминава за Будапеща. Доктор Шифър също е бил тук заедно с Янош Вадас и Ласло Молнар. Всички пътища водеха към този град.

Докато в главата му се блъскаха всички тези мисли, Борн извика на Анака да избърше чашата и да я остави, да не забравя и крана на чешмата. Самият той грабна лаптопа на Молнар, изтри стереоуредбата и дръжката на входната врата и двамата изхвърчаха от апартамента.

Полицаите вече тичаха нагоре по стълбите. За асансьора и дума не можеше да става — сигурно щеше да е пълен с полиция.

— Нямаме друг избор, освен да продължим нагоре — извика Борн, докато тичаха.

— Но защо са тук? — не разбираше Анака. — Откъде са знаели, че сме в апартамента?

— Няма друг начин, освен някой да ни е следил — отвърна Борн, без да спира. Не му се нравеше положението, в което ги поставяше полицията. Прекрасно помнеше съдбата на снайпериста в катедралата „Матяш“. Качваш ли се нагоре, често падаш лошо.

Бяха стигнали етажа под покрива, когато Анака го дръпна за ръката.

— Насам!

Поведе ги към страничен коридор. Зад тях стълбището се тресеше от стъпките на много хора, тръгнали да заловят свиреп убиец. В дъното на коридора имаше врата, която приличаше на авариен изход. Анака я отвори. Озоваха се в късо коридорче, има-няма три метра, в края на което имаше друга врата, този път от метални плоскости. Борн изпревари Анака.

Забеляза, че вратата е залостена отгоре и отдолу. Плъзна плоскостите и я отвори. Зад нея имаше само тухлена стена, беше студено като в гроб.

— Ще огледате ли тук! — разпореди инспектор Сила, без да обръща внимание на новия си колега, който бе оповръщал лъснатите си обувки. Академията определено не ги подготвя както едно време, рече си, докато оглеждаше натъпкания в собствения му хладилник нещастник.

— В апартамента няма никого — отвърна един полицай.

— Въпреки това проверете за отпечатъци — настоя инспекторът. Беше едър русоляв мъж със счупен нос и умни очи. — Съмнявам се, че злодеят е бил толкова тъп, че да остави следи, но човек никога не знае. — Посочи жертвата.

— Огледай тези следи от изгаряне. А прорезните рани изглеждат доста дълбоки.

— Изтезаван е — заключи сержантът му, атлетичен младок, — при това от професионалист.

— Бих казал, повече от професионалист — додаде инспектор Сила и се наведе към хладилника да подуши отблизо, сякаш трупът беше месо, за което имаше съмнения, че е започнало да се разваля. — Този човек е изпитвал удоволствие от стореното.