Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Сега си ти.

— Не! — Тя разтърси енергично глава. Лицето й беше бяло като платно. — Не мога да го направя.

— Напротив, можеш. — Подкани я с пръсти. — Хайде, Анака, направи първата стъпка, останалото е лесно. Просто изместваш тежестта от ляво на дясно.

Тя продължаваше да върти глава безмълвно.

Той все така й се усмихваше, без да й показва нито капка от нарастващото си притеснение. Тук, застанали на външната стена на сградата, бяха напълно незащитени. Ако в този момент полицията влезе в уличката — край с тях. Трябваше да се доберат до пожарната стълба, при това по най-бързия начин.

— Протегни крак, Анака, сложи го на съседния перваз.

— Божичко! — Стоеше на ръба, точно там, където бе стоял той преди секунди. — Ами ако падна?

— Няма да паднеш.

— Но аз…

— Ще те хвана. — Усмивката озари цялото му лице. — Хайде, време е да вървим.

Тя изпълни напътствията му и преметна десния си крак на ръба на другия перваз. Той й показа как да се хване над главата си с дясната си ръка. Послуша го незабавно.

— А сега прехвърли тежестта от ляво на дясно и вдигни левия си крак.

— Не мога да мръдна.

Борн усети, че очите й всеки момент ще се стрелнат надолу.

— Затвори очи — каза й. — Усещаш ли ръката ми върху твоята? — Тя кимна, сякаш се опасяваше, че вибрациите от гласа й ще я запратят директно в бездната. — Прехвърли тежестта, Анака. Просто натисни върху десния си крак. Точно така, а сега отлепи левия изцяло и прехвърли…

— Не!

Прегърна я през кръста.

— Добре, тогава от теб се иска само да отлепиш левия си крак от перваза. — Щом тя го направи, той я вдигна и в следващия миг вече я бе долепил плътно до себе си. Тя се притисна в него, треперейки от страх и от освободеното напрежение.

Оставаха още само два перваза. Съпроводи я до края на втория и повториха упражнението. Колкото по-бързо приключат, толкова по-добре и за двамата. Втория и третия път тя се справи доста по-добре — дали от нерви или просто успя да изключи съзнанието си и да следва безпрекословно напътствията му.

Най-сетне стигнаха до пожарната стълба и заслизаха към улицата. Лампата откъм улица „Ендроди“ хвърляше дълги сенки върху асфалта. Борн се изкуши да я угаси с един изстрел, но не посмя. Предпочете да забърза темпото надолу.

Намираха се на една ръка разстояние от вертикалната падаща стълба, която щеше да ги отведе право на паважа, когато с периферното си зрение той забеляза промяна в светлинния фон. От двете страни на уличката се промъкваха сенки. Беше двойка полицаи.

Още щом нарушителят беше забелязан, сержантът на Сила взе един полицай и двамата излязоха да обиколят отвън. Оказа се прав — забелязаха, че се бе промъкнал към съседната сграда. След успешното бягство от апартамента на Молнар едва ли щеше да се остави да го заловят на стълбището. Което означаваше, че ще потърси изход навън, и сержантът искаше да покрие всички възможни пътища за бягство. Изпрати човек на покрива, по един на двата входа — главния и задния. Остана само страничната уличка. Нямаше представа как престъпникът би се добрал до там, но не искаше да рискува.

За щастие още щом сви към уличката, забеляза нечий силует на пожарната стълба. Благодарение на светлината откъм улица „Ендроди“ видя колегата си да се приближава отсреща. Вдигна ръка и му посочи фигурата на стълбата. Тръгна с пистолет в ръка към падащата стълба, фигурата се размърда и внезапно като че се разполови. Сержантът ахна от изненада. Значи са двама.

Вдигна пистолета си и стреля. От металната стълба се разхвърчаха искри, едната фигура се хвърли във въздуха, сви се на кълбо и изчезна между двата огромни контейнера за боклук. Полицаят се втурна в атака, но сержантът остана на място. Видя как колегата му стига до ъгъла на близкия контейнер и се привежда напред, за да се пъхне в пролуката.

Сержантът вдигна глава към втората фигура. На мъждивата светлина не се виждаше много добре, но горе като че ли нямаше никого. И по стълбата не се забелязваше движение. Къде ли се дяна вторият престъпник?

Погледна обратно към полицая, но не го видя. Направи няколко крачки напред, извика го по име. Никакъв отговор. Извади радиостанцията си, за да извика подкрепление, когато нещо се стовари отгоре му. Олюля се и се строполи на земята, успя да се вдигне на коляно, разтърси глава. Изведнъж от тъмнината между двата контейнера изскочи фигура. Докато осъзнае, че не е колегата му, получи удар, от който загуби съзнание.

— Постъпи ужасно глупаво — рече Борн и се протегна да помогне на Анака да стане от паважа.