— Лий-Лий! Лий-Лий! — запява, миг след това се удавя…
Спалко и Зина пристигнаха в Крит преди изгрев-слънце. Кацнаха на летище „Казандзакис“ край Ираклион. Придружаваха ги военен лекар и трима мъже, които Зина огледа доста внимателно по време на полета. Не изглеждаха неестествено едри или поне не толкова, че да се набиват на очи сред тълпата. Изостреното чувство за безопасност на Спалко го бе научило в случаи като този, когато пътуваше не в качеството си на президент на „Хуманистас“, а като Шейха, да бъде максимално незабележим както той, така и хората му. Зина усети силата, която струеше от тези неподвижни като статуи мъже; те упражняваха пълен контрол над телата си и движенията им бяха плавни и уверени — като на танцьори или йоги. Долови и напрегнатите им, съсредоточени погледи, зад които личаха дългогодишен опит и тренировки. Дори когато й се усмихваха почтително, тя усещаше застрашителната енергия, която дебнеше в тях, свита на кълбо, в търпеливо очакване на мига, в който ще бъде освободена.
Крит, най-големият остров в Средиземно море, винаги е бил вратата между Европа и Африка. В продължение на векове той се е припичал на горещото средиземноморско слънце с око, втренчено в египетския град Александрия и либийския Бенгази. Разбира се, остров с толкова благословено местоположение не би могъл да се опази от нашествия. Историята му, застанала на кръстопътя на културите, по необходимост е кървава. Нашественици от различни земи заливали пристанищата на Крит като вълни, които се разбиват в бреговете, и всеки носел своята култура, език, архитектура и религия.
Ираклион е основан през 824 г. от сарацините. Заобиколили го с дълбок ров, поради което и го нарекли Хендек — от арабското кандак. Сарацините управлявали сто и четирийсет години, след което градът бил превзет от византийците. Пиратската вълна била тъй опустошителна, че били нужни триста кораба, за да изнесат заграбеното до Византия.
По време на венецианското робство градът бил преименуван на Кандия. Тогава станал най-значимият културен център в Източно Средиземно море. Първото турско нашествие сложило край на всичко това.
Тази история, написана на много езици, беше оставила своите следи навсякъде: в масивната венецианска крепост, предназначена да пази живописното пристанище от нападения; в градския дворец, разположен във венецианска лоджия; в турския фонтан „Морозини“, издигнат край някогашната църква на светеца покровител на града, превърната от турците в джамия.
Но в задъхания съвременен град нямаше и спомен от минойската култура — първата и от археологическа гледна точка основополагаща критска цивилизация. Неин красноречив паметник са останките от двореца на Кносос в непосредствена близост до града. В исторически план е важно да се отбележи, че сарацините са основали Хендек, защото там от хилядолетия е било главно минойско пристанище.
Дълбоко в себе си Крит си остава остров, обгърнат в митове; попаднеш ли там, на всяка крачка ще ти бъде припомняна легендата за неговото раждане. Векове преди сарацини, венецианци или турци изобщо да са съществували, Крит изплувал от дълбините на легендата. Минос, първият цар на Крит, бил полубог. Баща му Зевс, преобразен на бик, изнасилил майка му Европа и така бикът се превърнал в символ на острова.
Минос и двамата му братя се надпреварвали за владичество над Крит, но Минос се помолил на Посейдон да му позволи да използва силата на морето, за да победи братята си, като в замяна му обещал вечното си подчинение. Посейдон чул молитвата и от бурното море изплувал снежнобял бик. Минос трябвало да го принесе в жертва в знак на подчинението си на бога на морето, но алчният цар запазил бика за себе си. Разярен, Посейдон направил така, че съпругата на Минос да се влюби в бика. Тя скришом убедила Дедал, любимия архитект на Минос, да й направи крава с куха вътрешност, където Пазифея да се скрие, за да се съеши с бика. В резултат на този сексуален акт се родило чудовището Минотавър — човек с глава и опашка на бик, — чиито зверства причинили такива опустошения на острова, че Дедал построил огромен лабиринт, от който Минотавър да не може да избяга.
Докато Спалко и антуражът му се придвижваха из стръмните улички на града, той размишляваше над този мит. Харесваше гръцката митология, пълна с изнасилвания и кръвосмешения, кръвопускане и високомерие. В много от митовете откриваше аспекти от самия себе си, което го окуражаваше да се възприема като полубог.
Читать дальше