Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Тя успя да се промуши, но в следващия миг Борн, който продължаваше да свети в очите на противника им, усети как тръбите под краката му започнаха да вибрират. Секунда след това получи мощен удар по главата.

Инспектор Сила напрегна взор въпреки ослепителната светлина. Хванаха го неподготвен — нещо, което го вбеси, понеже се гордееше със способността си винаги да предвижда всички възможни ситуации. Разтърси глава, не помогна — снопът светлина го заслепяваше напълно. Ако остане на място, докато фенерчето изгасне, убиецът със сигурност ще му се изплъзне. Реши да действа изненадващо и да атакува, въпреки че не вижда нищо. Изсумтя, засили се по тръбите и връхлетя върху извършителя с главата напред.

В такова тясно и тъмно пространство не можеше да се разчита на видимост, така че се довери изцяло на юмруците, пръстите на ръцете и върховете на обувките си — точно както ги учеха в академията. Беше човек, който вярва в дисциплината, строгите мерки и силата на преимуществото. Докато летеше напред, си помисли, че извършителят едва ли би очаквал сляпа атака, така че полицаят се постара да го засипе с градушка от юмручни удари за възможно най-кратко време, за да се възползва максимално от елемента на изненадата.

Но убиецът се оказа силен и трениран. Още по-лошо — явно имаше богат опит в ръкопашния бой и Сила веднага разбра, че ако схватката се проточи, ще я загуби. Трябваше да надделее бързо и сигурно. Увлечен в осъществяването на намерението си, допусна фаталната грешка да оголи страничната част на врата си. Усети силен натиск, но не и болка. Коленете му се подкосиха, но той вече беше изгубил съзнание.

Борн се пъхна през дупката в стената и помогна на Анака да върнат тухлите по местата им.

— Какво стана? — попита тя, останала почти без дъх.

— Полицаят се оказа по-умен, отколкото очаквах.

Озоваха се в друг къс тухлен коридор. Минаха през една врата и вече бяха в коридора на съседната сграда, облян в мека светлина, която струеше от аплиците по облицованите с тапети стени. Тук-там имаше тъмни дървени пейки.

Анака вече беше натиснала бутона на асансьора, но миг преди той да спре на техния етаж, Борн забеляза през решетката двама полицаи с извадени оръжия.

— О, не! — извика той и дръпна Анака към стълбището. В същия миг отдолу се чу тежко дишане и той разбра, че пътят им е пресечен. Двамата полицаи вече излизаха от асансьора и се втурнаха по коридора след тях. Борн дръпна Анака нагоре по стълбите. За секунди отключи първата попаднала пред погледа му врата и двамата скочиха вътре, преди полицаите да са се появили на площадката.

Апартаментът, в който влязоха, беше тъмен и тих. Не можеше да се каже дали вътре има някой. Борн мина до страничния прозорец, отвори го и огледа каменния перваз над тясна уличка, където бяха оставени три огромни контейнера за боклук. Откъм улица „Ендроди“ идваше достатъчно светлина. Три прозореца по-нататък тръгваше аварийна пожарна стълба, която слизаше до пустата — поне на вид — уличка.

— Хайде — извика той и прекрачи върху перваза.

— Да не си се побъркал? — облещи се насреща му Анака.

— Искаш да те хванат ли? — Той я изгледа спокойно. — Това е единственият изход.

— Страх ме е от високо — преглътна тя.

— Не сме чак толкова високо — успокои я той и й подаде ръка, подкани я с пръсти. — Хайде, нямаме време за губене.

Тя си пое дълбоко дъх и прекрачи до него, той затвори прозореца след нея. Тя се обърна и погледна надолу и ако Борн не я беше сграбчил, щеше да полети в бездната. Той я залепи за каменната стена на сградата.

— Господи, нали каза, че не сме чак толкова високо!

— Ами да, от моя гледна точка е така.

— Ще ти го върна тъпкано — прехапа устни тя.

— Вече се опита. — Стисна я за ръката. — Просто ме следвай и всичко ще бъде наред — обещавам ти.

Придвижиха се до края на перваза. Не искаше да я притеснява, но наистина нямаха време за губене. Полицията беше плъзнала из цялата сграда и беше въпрос на броени минути, докато стигнат и до тази задна уличка.

— Сега ще трябва да ме пуснеш — рече той и веднага, видял какво се кани да направи тя, додаде строго: — Не гледай надолу! Ако усетиш, че ти се завива свят, обърни поглед към стената, съсредоточи се върху нещо малко, някакъв орнамент примерно, все едно какво. Насочи мислите си към него и страхът ти ще се изпари.

Тя кимна, пусна го и той разтвори крака, за да стъпи на съседния перваз. Протегна нагоре дясната си ръка и успя да се хване над близкия прозорец, после премести тежестта от левия върху десния си крак. Отлепи левия си крак от първия перваз, на който стоеше Анака, и се плъзна леко върху втория. Обърна се и се усмихна, протегна й ръка.