Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Анонимният глас по телефона съобщи, че убиецът е в апартамента.

— Ако не в апартамента, то със сигурност в сградата — вдигна глава инспекторът. — Отдръпна се, за да направи място на току-що пристигналия екип криминалисти, въоръжени с куфарчета и фотоапарати със светкавици. — Разпореди се да бъде покрита цялата сграда.

— Вече го направих — отвърна сержантът, сякаш за да подскаже елегантно на шефа си, че не възнамерява цял живот да си остане сержант.

— Достатъчно време посветихме на мъртвия — заключи инспектор Сила, — да вървим при извършителите.

Пътьом сержантът доложи, че асансьорът е под наблюдение, както и долните етажи.

— Единственият изход на убиеца е нагоре.

— Разположете стрелци по покрива — заповяда инспекторът.

— Вече са на позиции — веднага отвърна сержантът. — Пуснах ги в асансьора още с влизането в сградата.

— Колко етажа има нагоре? Три? — попита Сила.

— Тъй вярно, сър.

Инспекторът се заизкачва, прескачайки по две стъпала наведнъж.

— Щом покривът е под наблюдение, няма закъде да бързаме.

Съвсем скоро намериха вратата към коридорчето.

— Накъде води това?

— Нямам представа, сър — отвърна сержантът, ядосан на себе си, че няма готов отговор.

Двамата мъже стигнаха до дъното на коридора и застанаха пред металната врата.

— Виж ти, виж. Има резе отгоре и отдолу. — Наведе се и огледа резетата. — Били са дръпнати съвсем наскоро.

— Явно убиецът е останал не по-малко изненадан от нас.

Сила заоглежда тухлената стена, за да види дали няма нещо необичайно. Плъзна ръка и заопипва тухлите една по една — шестата помръдна. Като очакваше сержантът му да възкликне, инспекторът вдигна ръка пред устата си и го погледна строго. Наведе се към него.

— Вземи трима души и покрийте съседната сграда — рече в ухото му.

Отначало Борн, напрегнал максимално слуха си, помисли, че едва доловимия в непрогледния мрак звук издават плъховете, с които споделяха неудобното пространство между стените на сградата на Молнар и съседния блок. Но после шумът се повтори и той разбра какво е — стържене на тухла по хоросан.

— Откриха скривалището ни — прошепна и сграбчи Анака. — Трябва да се махаме.

Нишата, в която се бяха скрили, беше съвсем тясна, нямаше и метър дълбочина, но над главите им не се виждаше таван. Бяха стъпили на нещо като под от метални тръби. Не изглеждаше много надежден и Борн изобщо не искаше да мисли за бездната, която щеше да зейне под краката им, ако някоя от тръбите се измести.

— Знаеш ли как да се измъкнем? — попита я.

— Мисля, че да.

Анака се обърна надясно и заопипва стената на съседната сграда.

Спъна се, но успя да се задържи.

— Трябва да е някъде тук — измърмори.

Продължиха напред, като стъпваха леко и внимателно.

Внезапно една тръба поддаде под тежестта на Борн и кракът му пропадна в празното пространство. Той се наклони рязко, рамото му се удари в стената и лаптопът на Молнар се изплъзна от ръката му. Той посегна да го хване, Анака пък се протегна да задържи него и го издърпа нагоре. Компютърът се удари в една от тръбите, преобърна се и полетя в бездната, изгубен навеки.

— Добре ли си? — попита тя, щом той успя да се поизправи.

— Нищо ми няма, но лаптопът на Молнар падна.

Миг по-късно замръзна на място. Долови движение някъде зад тях — бавно и потайно; в пролуката дишаше още някой. Борн стисна фенерчето, пръстът му докосна плъзгача.

— Той е тук. Приказките са забранени.

Усети как тя кимна, дори долови аромата на тялото й — цитрус и мускус.

Нещо изтрака зад гърба им — обувката на полицая бе ритнала спойката между две тръби. Всички застинаха по местата си. Сърцето на Борн биеше лудо. В следващия миг ръката на Анака намери неговата и го дръпна покрай стената до едно място, където мазилката липсваше или беше изкъртена нарочно.

Но изникна нов проблем. Пъхнеха ли се в пролуката в стената, полицаят зад тях щеше да види светлината, макар и съвсем слаба, нахлуваща от другия край на своеобразния тунел. И щеше да разбере накъде са свърнали. Борн реши да рискува.

— Дай ми знак миг преди да се пъхнеш в дупката — прошепна той, допрял устни в ухото й.

Тя го стисна за ръката, за да му покаже, че е разбрала, и остана хваната за него. При следващото стискане той насочи фенерчето право зад тях и го включи. Внезапният сноп светлина временно ослепи преследвача им и Борн насочи енергията си да помогне на Анака да се пъхне през дупката с размери метър на метър.