Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Подобно на много средиземноморски островни градове, Ираклион беше построен в полите на планина, стръмните улички, щедро обслужвани от таксита и автобуси, бяха осеяни с каменни къщи. Всъщност гръбнакът на целия остров беше планинска верига, наречена Бялата планина.

На адреса, с който Спалко се сдоби при разпита на Ласло Молнар, се намираше къща, разположена горе-долу по средата на склона. Беше собственост на архитект на име Истос Дедалика, който се оказа не по-малко митичен от древния си съименник. Екипът на Спалко успя да разбере, че къщата се дава под наем от компания, свързана с Молнар. Пристигнаха на мястото тъкмо когато нощното небе се канеше да се разцепи като черупка на орех, за да разкрие кървавото средиземноморско слънце. След кратък оглед всички се оборудваха с миниатюрни слушалки, за да имат постоянна връзка помежду си посредством безжична мрежа. Провериха оръжията си — мощни съвременни арбалети, които им осигуряваха изключително важната в подобни случаи безшумност. Спалко свери часовника си с двама от другите и ги изпрати към задния вход, докато той и Зина се приближиха отпред. Петият член на екипа остана да наблюдава и да ги предупреди, за каквото и да е подозрително движение по улицата или евентуално приближаване на полицията.

Околността беше пуста и тиха. Никакви хора. В къщата не светеше, но Спалко и не бе очаквал друго. Погледна часовника си и започна да брои в микрофона, докато малката стрелка се плъзна върху шестицата.

Вътре в къщата наемниците вече бяха на крак. Беше ден за местене, още няколко часа и трябваше да тръгват след другите. Криеха доктор Шифър на ново място в Крит на всеки три дни. Всичко ставаше бързо и безшумно, скривалището се избираше в последния момент. Подобни мерки за сигурност налагаха няколко човека да остават след другите, за да е гарантирано, че и най-незабележимите следи от присъствие са прибрани или заличени.

В този час на деня наемниците бяха пръснати из цялата къща. Един си вареше гъсто турско кафе в кухнята, друг беше в банята, трети пускаше сателитната телевизия. Последният хвърли отегчен поглед към екрана, доближи се до прозореца и огледа улицата. Всичко изглеждаше нормално. Протегна се като котка, разкърши снага насам-натам. После надяна кобура си през рамо и се отправи на сутрешна обиколка из обекта.

Отключи входната врата, отвори я и получи куршум в сърцето — изстрелян от Спалко. Отскочи назад с разперени ръце, очите му потънаха в орбитите; издъхна, преди да е докоснал земята.

Спалко и Зина влязоха във вестибюла точно когато другите двама от екипа им проникваха през задния вход. Наемникът в кухнята изпусна чашата си с кафе, извади оръжието си и преди да падне мъртъв, успя да рани един от хората на Спалко.

Спалко кимна на Зина и хукна нагоре по стълбата, като вземаше по три стъпала наведнъж.

Чула изстрелите откъм банята, Зина заповяда на един от колегите си да се върне при задния вход, а на другия — да разбие вратата, което той направи професионално и с лекота. В банята не ги посрещна огън. Видяха прозореца, през който се беше измъкнал наемникът. Зина не остана изненадана — нали затова изпрати човек при задния вход.

Миг по-късно се чу красноречиво щрак и резето на вратата падна, веднага след това някой изсумтя тежко.

Спалко, вече на втория етаж, се запромъква приведен от стая в стая. Първата спалня се оказа празна и той се придвижи към втората. Докато минаваше покрай леглото, мярна движение в огледалото над шкафа вляво. Имаше някой под леглото. Спалко падна на колене и натисна спусъка на арбалета. Леглото подскочи. Онзи отдолу започна да се гърчи, чу се пухтене.

Без да се изправя, Спалко зареди друга стрела и се прицели, приведен напред. В следващия момент усети тежък удар по главата, на милиметри от него се заби куршум. Захвърли арбалета и извади ловен нож, вдигна ръка назад през главата си и острието потъна в тялото на нападателя. Щом ножът опря до дръжката в плътта, Спалко завъртя ръка, стиснал зъби от усилието, и само след миг бе възнаграден с обилна вълна от кръв.

Изпъшка и се освободи от тежестта на чуждото тяло, издърпа ножа и обърса кървавото острие в кувертюрата на леглото. Наведе се и изстреля приготвената стрела под леглото. Във въздуха се разхвърчаха вътрешностите на матрака, движението на пода внезапно секна.

Провери и останалите стаи на втория етаж, след което изтича надолу по стълбите към дневната, натежала от мирис на барут. Един от хората му тъкмо влизаше през отворената задна врата, водейки пред себе си последния от наемниците, доста тежко ранен. Всичко приключи за по-малко от три минути — точно както го беше предвидил Спалко. Колкото по-малко внимание привлекат върху къщата, толкова по-добре.