Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Борн опипа мястото с пръсти и откри тясна врата. Отвори я и се озова пред стръмна вита стълба. Извадил пистолета си в готовност, заизкачва стъпалата, които свършваха в друга врата. Бутна и нея — водеше към покрива на катедралата. Щом показа главата си в рамката й, се чу изстрел. Дръпна се обратно, но успя да забележи фигура, която тичаше по керемидите на покрива — доста стръмни и опасни. Отгоре на всичко ръмеше, от което настилката беше и хлъзгава. За щастие убиецът бе твърде зает да си гледа в краката и да се опитва да пази равновесие, за да има време да стреля.

Борн моментално съобрази, че новите му обувки не стават за такъв терен, свали ги и ги метна през парапета. Започна да се изкачва на зигзаг по покрива. На трийсетина метра под него, зашеметително далеч, се виждаше площадът, върху който се издигаше обляната в уличните светлини на Стария свят катедрала. Борн продължаваше да преследва снайпериста, като се придвижваше на пръстите на ръцете и краката си. Нещо дълбоко в него му подсказваше, че човекът, когото преследва, вероятно е Хан. Но как е възможно да е пристигнал в Будапеща пръв и защо ще стреля по Вадас, а не по Борн?

Вдигна глава и забеляза, че фигурата се е насочила към южната кула. Запрепъва се след него, решен да не го остани да се измъкне. Керемидите бяха стари и ронливи. Една се разполови в ръката му в мига, в който се хвана за нея; залитна, изгуби равновесие, но все пак успя да се закрепи. Хвърли керемидата. Тя се разби на хоризонталния покрив над страничния олтар, който се простираше на три-четири метра под него.

Мисълта му работеше трескаво. Най-опасният момент щеше да настъпи, когато снайперистът се добере до сигурното прикритие на кулата. Ако по това време Борн остане незащитен на покрива, ще се превърне в идеалната мишена. Дъждът се усилваше, придвижването и видимостта бяха допълнително затруднени. Макар и на не повече от трийсетина метра, южната кула едва се виждаше.

Борн вече приближаваше, когато дочу нещо — звън на метал в камък — и се просна възнак върху покрива. Целият беше подгизнал, усети как куршумът изсвистя на милиметри от ухото му, керемидите до дясното му коляно се пръснаха и той осъзна, че е изгубил предимството си. Плъзна се по стръмния покрив и се преметна през ръба. Инстинктивно се отпусна и щом рамото му удари покрива на олтара по-долу, се изтърколи, свит на кълбо, използвайки инерцията на тялото си, за да омекоти падането. Долепи се до един витраж извън полезрението на снайпериста.

Обърна се и видя, че не е чак толкова далеч от кулата. Точно пред него имаше по-ниска куличка, виждаше се процепът на един от прозорците. Градежът беше средновековен и в процепа нямаше стъкло. Промъкна се и се изкатери догоре, където намери тесен каменен парапет, който водеше право до южната кула.

Борн не знаеше дали снайперистът ще го забележи, докато се промъква през парапета. Пое си дълбоко дъх и изхвърча през вратата, спринтирайки по тясната стена. Пред него мръдна сянка и той се просна по очи в мига, в който изгърмя изстрел. Без да губи нито секунда, стана и продължи да тича с всички сили и преди снайперистът да е успял да зареди наново, се метна през отворен прозорец на кулата.

Чуха се нови изстрели, разхвърчаха се каменни отломки, но Борн вече тичаше нагоре по стълбата към върха. Високо над главата си чу металическо щракване, от което заключи, че противникът му е останал без муниции, така че удвои сили и взе да прескача по три стъпала наведнъж, за да се възползва максимално от временното си предимство. Чу се второ щракване и пълнителят изтрополи надолу по каменните стълби. Борн сведе глава и изви гръб, за да се движи максимално незабележимо. Не последваха други изстрели и той се поуспокои, че силите им се изравняват.

Но това не беше достатъчно — трябваше да е сигурен. Насочи фенерчето на Анака нагоре и го включи. Съвсем близо над себе си мярна сянката, която се дръпна панически. Той хукна с нови сили нагоре. Изгаси фенерчето, за да не може снайперистът да го види добре.

Приближаваха върха на кулата, намираха се на осемдесетина метра над земята. Снайперистът нямаше накъде повече да отстъпва. За да се измъкне от капана, трябваше да убие Борн. Липсата на изход караше и двамата да действат по-безразсъдно и дръзко. От Борн зависеше дали ще успее да реализира последната възможност в своя полза.

Над главата си мярна тавана на кулата — кръгла площадка, заобиколена от колони, свързани с високи сводове, през които вятърът и дъждът влизаха свободно. Борн забави устремното си изкачване. Знаеше, че ако продължи, има голяма вероятност да го посрещне канонада от куршуми. Но пък, от друга страна, не можеше да остане на стълбата. Взе фенерчето и го подпря на горното стъпало под ъгъл, легна няколко стъпала по-надолу и наведе ниско глава, после се протегна колкото можа и натисна копчето.