Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— И аз така мисля.

— Според преките наблюдения на господин Хазас вие не сте с всичкия си — кротко продължи Вадас. — Нали си спомняте господин Хазас, управителя на хотела, когото една не пребихте. Доколкото си спомням, нарече ви ненормален.

— Значи чрез него разбрахте кога да ми се обадите — отрони Борн. — Вярно, може да съм му поизкълчил ръката малко повечко, но усетих, че ме лъже.

— Лъжеше ви заради мен — не без гордост каза Вадас.

Под бдителните погледи на Анака и тримата мъже Борн се приближи до Вадас и му подаде безполезното оръжие. Щом онзи протегна ръка да го вземе, Борн се завъртя. Почти едновременно с това извади керамичния си пистолет и го опря в слепоочието на унгареца.

— Нима мислехте, че ще използвам непознат пистолет, без да го разглобя и сглобя? — Той се обърна към Анака с делови тон: — Ако не желаете да видите как мозъкът на баща ви залива вековната история на страната ви, свалете оръжието. Не го гледайте — правете каквото ви казвам. — Анака отпусна ръката с пистолета си. — Ритнете го насам.

Тя изпълни нареждането.

Никой от тримата мъже не помръдна, стояха като истукани. Борн не ги изпускаше от поглед. Свали дулото от слепоочието на Вадас и го пусна.

— Ако исках, можех да ви застрелям.

— И аз — вас — изсъска Анака.

— Не се и съмнявам — отвърна Борн. Вдигна керамичния пистолет, показвайки на Вадас и хората му, че няма намерение да го използва. — Но това се случва между врагове. — Вдигна пистолета на Анака и й го подаде с дръжката към нея.

Без да каже нито дума, тя го взе и го насочи към него.

— Какво сте сторили с дъщеря си, господин Вадас? Да убива за вас, разбирам, но ми се струва, че е готова да стреля и без причина и мисъл.

Вадас застана между Анака и Борн, свали пистолета й с ръка.

— Имам достатъчно врагове, Анака — рече меко.

Тя прибра оръжието, но очите й продължаваха да святкат враждебно към Борн.

— Както вече казах — погледна го Вадас, — убийството на Алексей е извършено от умопомрачен човек, а, доколкото мога да преценя, вие не сте никак луд.

— Това беше капан, който имаше за цел да стовари вината върху мен, докато истинският убиец се разхожда на свобода.

— Интересна теория. И защо?

— Точно затова дойдох в Будапеща.

Вадас го погледна от упор. Огледа се, разперил ръце.

— Ако Алексей беше жив, щяхме да се срещнем тук. Как да ви обясня, това място има специално значение. Тук, в зората на четиринайсети век, се е издигал първият храм на Буда. Огромният орган, който виждате на балкона, е озвучавал двете венчавки на крал Матяш. Последните двама крале на Унгария, Франц Йосиф I и Карл IV, са короновани именно тук. Както виждате, това е място е богата история, а двамата с Алексей възнамерявахме да променим историята.

— С помощта на доктор Феликс Шифър, нали? — рече Борн.

Вадас не успя да отговори. Чу се гръм и в следващия миг той бе повален по гръб с прострени встрани ръце. На челото му зееше кървава дупка. Борн сграбчи Анака и се хвърли върху каменния под. Хората на Вадас се завъртяха и като се наредиха в полукръг, отвърнаха на огъня. Единият бе прострелян почти веднага, просна се на пода и издъхна. Вторият се добра до една от пейките и отчаяно се опита да се прикрие, но един куршум се вряза в гърба му. Изпъна се назад, пистолетът му изкънтя на пода.

Борн отмести поглед от третия мъж и огледа Вадас, който лежеше възнак в локва кръв, която все повече се уголемяваше. Тялото му беше неподвижно, гърдите му не се повдигаха. Стрелбата бе подновена и Борн подири с поглед третия телохранител, който тъкмо се надигаше, за да отвърне на огъня откъм балкона с органа. Главата му се отметна рязко назад, ръцете му се разпериха встрани, на гърдите му изби червено петно, което запълзя по тялото му. Посегна да покрие смъртоносната рана, но очите му се обърнаха в орбитите.

Борн се взря в мрачния балкон, различи тъмен силует и стреля. Разхвърчаха се каменни отломки. Сграбчи фенерчето на Анака, плъзна светлинния сноп по витата стълба към органа. Анака, най-сетне свободна, започна да осъзнава хаоса, видя баща си и изпищя.

— Назад! — предупреди я Борн. — В опасност си!

Анака изобщо не го чу и се хвърли към баща си.

Борн я прикри, като продължи да стреля в посока на балкона, но не получи отговор — и нищо чудно. Снайперистът явно бе изпълнил задачата си и по всяка вероятност вече се измъкваше.

Без да губи нито секунда повече, Борн хукна нагоре по стълбата към балкона. На едно място видя използван пълнител, продължи да тича напред. Балконът беше празен. На пода имаше каменна настилка, стената зад органа бе покрита с резбована ламперия. Борн мина зад органа — и там нямаше никого. Огледа пода, после ламперията. Един от панелите му се стори едва забележимо по-различен от останалите, рамката около него изглеждаше с милиметри по-широка, сякаш…