Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Знам, че не би го направил, Петер — усмихна се Спалко. — Вярвам ти напълно.

— Оценявам го, Степан — знаещ го.

Спалко прехапа устни, за да не избухне в смях. Продължи комедията.

— Нямам представа какво включват въпросните изпитания, Петер, защото нищо не са ми казали — прошепна толкова тихо, че онзи трябваше почти да допре носа си до неговия, за да го чуе. — Пък и не бих питал.

— Разбира се.

— Но съм убеден — както би трябвало да вярваш и ти, че тези хора правят всичко, което е по силите им, за да запазят сигурността ни в този все по-несигурен свят. — Всичко се свежда до спечелването на нечие доверие, рече си Спалко. Но за да спечелиш някой балама, в случая Сидо, е нужно да го накараш да повярва, че ти му се доверяваш изцяло. Сполучиш ли да направиш това, можеш да измъкнеш от него абсолютно всичко, а той дори няма да заподозре, че си го изиграл. — Но според мен каквото и да искат да сторят, ние сме длъжни да им помогнем както можем. Това им казах още първия път, когато ми се обадиха.

— Аз бих им казал същото — Сидо изтри потта от невзрачната си горна устна. — Повярвай, Степан, можеш да разчиташ на това сто процента.

Военноморската обсерватория на „Масачузетс Авеню“ и Трийсет и четвърта улица беше официалният източник за определяне на времето в Съединените щати и едно от малкото места, където луната, звездите и планетите бяха под постоянно наблюдение. Най-мощният телескоп на обсерваторията бе на повече от век и все още се използваше. Именно с негова помощ през 1877 г. д-р Асаф Хол открил двете луни на Марс. Никой не знае защо е решил да ги кръсти Деймос (Безпокойство) и Фобос (Страх), но директорът на ЦРУ беше установил, че в моменти на непреодолима депресия изпитва желание да отиде в обсерваторията. Именно поради тази причина си беше оборудвал кабинет в самото сърце на сградата, недалеч от телескопа на д-р Хол.

Мартин Линдрос го завари там тъкмо когато водеше таен разговор по закрита телефонна линия с Джейми Хъл, шефа на американската охрана на конференцията в Рейкявик.

— За Файяд ас-Сауд не се притеснявам — нареждаше Хъл с високомерния си тон, — арабите нямат представа от съвременни средства за охрана, така че с удоволствие правят каквото им кажем. — Поклати глава. — Виж, руснаците и особено онзи техният Борис Илич Карпов направо ме побъркват. Всичко поставя под съмнение. Аз кажа бяло, той — черно. Няма умора да спори.

— Да не искаш да кажеш, че не можеш да се оправиш с един вманиачен шеф на руската охрана, Джейми?

— Моля? — Сините очи на Хъл заблестяха от изненада, рижите му мустачки заподскачаха на горната устна. — Не, сър, ни най-малко.

— Защото мога да те сменя като едното нищо. — В гласа на директора се прокрадваха нотки на жестокост.

— Не, сър…

— И повярвай, ще го направя. Изобщо не съм в настроение да…

— Няма да се наложи, сър. Ще сложа Карпов на мястото му.

— Гледай да го направиш наистина. — Линдрос долови в гласа на ветерана внезапна умора. Надяваше се Джейми да не я е усетил по телефона. — Преди, по време и след президентската визита ни е нужен надежден фронт. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър.

— Предполагам, че от Джейсън Борн няма следа.

— Ни най-малко, сър. Мога да ви уверя, че сме изключително бдителни.

Линдрос, усетил, че шефът му се е сдобил с цялата необходима му засега информация, се покашля.

— Имам среща, Джейми — каза директорът, без да се обърне. — Ще се чуем утре. — Изключи говорителя и отпусна ръце на бюрото, загледан в снимката на Марс и двете й необитаеми луни.

Линдрос свали шлифера си и седна. Стаята, която си бе избрал Стария, беше малка, тясна и свръхгореща дори посред зима. На стената имаше портрет на президента. Срещу него се намираше единственият прозорец с гледка към високи борове, черни и бели, осветени от мощните прожектори на безукорната охрана на сградата.

— Новините от Париж са добри — подхвана Линдрос. — Джейсън Борн е мъртъв.

Директорът вдигна глава, отпуснатото му дотогава лице се пооживи.

— Хванали ли са го? Как е станало? Надявам се копелето да е издъхнало в адски мъки.

— Най-вероятно е станало именно така, сър. Загинал е на магистралата А1, северно от Париж. Моторът, който е карал, се е блъснал челно в тежкотоварен камион. Агент на френското разузнаване е видял всичко с очите си.

— Боже мой — възкликна директорът. — Всичко е станало на пихтия. — Сключи вежди. — Доказано ли е абсолютно категорично?

— Докато не получим окончателната идентификация, въпросът остава отворен — отвърна Линдрос. — Изпратихме им зъбния картон на Борн, както и ДНК проби, но според френските власти е имало жестока експлозия, а после се е разразил такъв пожар, че е възможно костите да са изпепелени. При всички положения ще са им нужни поне още ден-два, докато огледат подробно мястото на инцидента. Увериха ме, че ще ми се обадят веднага, щом имат нова информация.