Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

Борн се нуждаеше от информация, която можеше да му осигури само Хан. Двамата трябва да си разменят ролите — сега Борн ще го подмами в капана. Първата стъпка беше да направи така, че Хан да разбере къде е. Беше сигурен, че азиатецът, знаейки за къде е полетът на „Ръш Сървис“, вече се е добрал до Париж. Не е изключено дори да е чул за „смъртта“ на Борн на А1. Всъщност, доколкото го опозна, Хан също като него беше доста добър в превъплъщенията. На негово място Борн би потърсил информация директно от Ке д’Орсе.

Двайсет минути по-късно Борн излезе от магазина, взе такси, от което тъкмо слизаше клиент, и за нула време се озова пред внушителния каменен портал на грандхотел „Данубиус“ на остров Маргит. В сградата го въведе униформен портиер.

Борн имаше чувството, че не е спал от седмица. Прекоси блещукащото мраморно фоайе. Представи се на служителя на рецепцията като Александър Конклин.

— О, господин Конклин, очаквахме ви. Бихте ли изчакали за момент, ако обичате.

Мъжът изчезна в задната стаичка, откъдето миг по-късно се появи управителят.

— Добре дошли, добре дошли! Аз съм господин Хазас, на вашите услуги. — Беше нисък, набит и мургав мъж с тънки мустачки и коса, сресана на път по средата. Протегна ръка — беше топла и суха. — За нас е удоволствие, господин Конклин. — Махна с ръка. — Насам, моля.

Въведе Борн в офиса си, където отвори сейф и извади пакет, горе-долу с размерите на кутия за обувки. Борн трябваше да се подпише, за да я получи. На опаковката бе напечатано: „Александър Конклин, до поискване.“ Нямаше марки.

— Пакетът беше донесен лично — отвърна управителят на въпроса на Борн.

— От кого?

— Боя се, че не знам — разпери ръце господин Хазас.

Борн усети внезапен прилив на гняв.

— Как така не знаете? Абсурд е да не записвате доставките.

— О, да, господин Конклин, разбира се, че ги записваме, в това отношение, както и във всичко друго, нашият хотел е безупречен. Но конкретно в този случай… нямам представа как е станало… явно липсва всякаква информация за доставката. — Усмихна се ведро, като в същото време сви безпомощно рамене.

След трите дни непрекъсната битка за оцеляване, след като бе принуден да поема удар след удар, Борн установи, че не му е останало и капка търпение. Гневът и отчаянието се сляха в река от сляпа ярост. Тресна вратата, сграбчи Хазас за изрядно колосаната униформа и го блъсна в стената с такава сила, че очите на онзи за малко да изхвръкнат от орбитите.

— Но, господин Конклин — заекна, — нямам…

— Трябват ми отговори! — изкрещя Борн. — Веднага!

Ужасеният служител едва не заплака.

— Но аз не знам отговорите! — Дебелите му пръсти трепереха. — Ето я книгата, убедете се сам.

Борн го пусна, коленете на онзи се подгънаха и той се свлече на пода. Без изобщо да го забележи, Борн отиде до бюрото и разтвори счетоводната книга. Различи два почерка — единият надиплен, другият — нервен, — с които бяха въведени прилежно данните на входящите пратки. Остана малко изненадан, че може да чете на унгарски. Наклони книгата, огледа внимателно колоните, за да види дали нещо не е изтрито — някакъв белег, че информацията е била подправена. Нищо.

Завъртя се към господин Хазас и го вдигна рязко.

— А как ще отчетете този пакет, след като не е вписан в счетоводната книга?

— Аз лично бях тук, когато го донесоха, господин Конклин. — Очите на управителя се въртяха нервно. — Искам да кажа, че бях дежурен. Кълна ви се, в един момент той просто се озова на плота. Ей така — появи се изневиделица. Не видях човека, който го донесе, питах колегите — никой не бе видял нищо. Беше по обяд, когато гостите освобождават стаите и е доста натоварено. Явно нарочно е оставен анонимно — иначе просто нямам обяснение.

Беше прав, разбира се. Яростта на Борн мигом се изпари и той се запита защо си го изкара на този напълно безобиден човечец. Пусна го.

— Извинявайте, господин Хазас. Имах доста дълъг ден, наложи се да водя тежки преговори.

— Разбирам, сър. — Господин Хазас се постара да поизглади, доколкото можа, връзката и сакото си, като не изпускаше от очи Борн, сякаш уплашен да не би онзи пак да му се нахвърли. — Светът на бизнеса понякога изнервя всички ни. — Покашля се и след миг вече беше съвсем на себе си. — Да ви предложа процедура в нашия балнеоцентър. Нищо не възстановява по-добре вътрешното равновесие от една парна баня и масаж.

— Много мило от ваша страна — отвърна Борн. — Може би по-късно.

— Банята затваря в девет часа — продължи господин Хазас, доволен, че най-сетне получи смислен отговор от тоя куку. — Но ако желаете да я посетите по-късно, само ми кажете и аз ще го уредя.