Ерик Лустбадер - Наследството на Борн

— Феликс Шифър е натрупал цяла камара глоби — обясни Харис. — Едва ли щях да запомня това име, но този месец трябваше да изчистим разни глоби от тоя сорт, та едно от моите момчета се оплака, че изобщо не успява да хване дирите на въпросния Шифър. — Посочи листчето. — Отне ми известно време, но накрая разбрах защо не можем да открием доктора. Оказа се, че цялата кореспонденция на Феликс Шифър я получава Алекс Конклин.

— Е, и? — повдигна вежди Линдрос.

— Ами като пробвах да вляза в досието на доктор Феликс Шифър, ударих на камък.

— Какъв камък по-точно? — В главата на Линдрос започваше да се прояснява.

— Камък, поставен от правителството на САЩ. — Хари обърна съдържанието на чашата в устата си, нажабурка се и глътна. — Информацията за доктора е засекретена — с голямо „3“. Нямам представа в какво се е забъркал Конклин, но работата е била заровена толкова надълбоко, че дори хората от най-близкото му обкръжение не са знаели за какво става въпрос. — Инспекторът поклати глава. — Не го е убил разбеснял се агент, Мартин. Залагам си главата.

Докато се качваше в сградата на „Хуманистас“ с частния асансьор, Степан Спалко беше в почти приповдигнато настроение. Като се изключи неочакваната засечка с Хан, другото се нареждаше по план. Чеченците бяха негови; бяха интелигентни, безстрашни и готови да умрат за каузата си. Що се отнася до Арсенов, той, ако не друго, беше всеотдаен и дисциплиниран водач. Точно затова Спалко избра него да предаде Халид Мурат. Мурат нямаше особено доверие на Спалко — беше човек с обострен нюх за двуличието. Но Мурат вече го нямаше. Спалко не се и съмняваше, че чеченците ще се придържат стриктно към предначертания план. От друга страна, онзи ужасен човек, Александър Конклин, беше мъртъв и в ЦРУ бяха убедени, че виновникът за смъртта му е Джейсън Борн: с един куршум — два заека. Но така или иначе, оставаше основният въпрос за оръжието и за Феликс Шифър. Като знаеше още колко работа го чака, тръпки го побиха. Времето му изтичаше, а имаше още доста неща за довършване.

Слезе на среден етаж, до който можеше да се стигне само с неговата магнитна карта. Влезе в личния си апартамент, облян от слънце, и застана пред панорамните прозорци с изглед към Дунава, към тучната зеленина на остров Маргит и града отвъд. Погледът му се спря върху Парламента, мислите му отлетяха към близкото бъдеще, което щеше да му донесе нечувана власт.

Слънчевата светлина озаряваше средновековната фасада, умопомрачителните опорни стени, куполите и кулите. Вътре ежедневно се срещаха големци, водеха се непрестанни разговори. Дробовете му се изпълниха с въздух. Не друг, а той, Спалко, знаеше къде се крие реалното могъщество и сила на света. Простря ръка, свита в юмрук. Скоро всички ще разберат — американският президент в Белия дом, руският президент в Кремъл, шейховете в приказните си арабски палати. Съвсем скоро всички ще разберат що е страх.

Съблече се и влезе в разкошната просторна баня с лазурносини плочки. Застанал под осемте струи, които пръскаха над главата му, взе душ и се зае да търка тялото си, докато кожата му порозовя. Подсуши се с огромна мека турска хавлиена кърпа и се преоблече в дънки и дънкова риза.

Отиде до излъскания до блясък мокър бар от неръждаема стомана и си направи кафе от машина, която мелеше зърната в момента. Сложи си суха сметана и захар, после добави и лъжичка бита сметана от ниския хладилник под плота. В следващите няколко минути остана така, отдаден на вкуса и аромата на кафето, оставил мисълта си да се рее в произволна посока, за да се наслади максимално на очакването. Днес щеше да преживее още толкова вълнуващи събития!

Остави чашата и си сложи готварска престилка. Смени изрядно лъснатите си обувки със зелени гумени градинарски ботуши.

Отпи от кафето и се приближи до стена, облицована с ламперия, пред която имаше масичка с едно–единствено чекмедже. Отвори чекмеджето и бръкна в кутията с гумени ръкавици вътре. Като си тананикаше тихичко, извади един чифт и си ги сложи. Натисна бутон и две от плоскостите на ламперията се плъзнаха встрани. Озова се в определено причудлива стая. Стените бяха бетонни, черни, на пода имаше бели плочки с наклон към средата на помещението, където беше изкопана доста широка канавка. На стената висеше навит маркуч. Таванът беше шумоизолиран. Единствените мебели в стаята бяха дървена маса, цялата изподраскана и тук-там оцапана с кръв, и зъболекарски стол с модификации, направени според изричните и подробни указания на Спалко. Край стола имаше масичка на три колела, отрупана с богато разнообразие от метални инструменти с краища във всякакви застрашителни форми: заострени като стрели, извити като куки, усукани като тирбушони.